Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Форматиране
Alegria (2012 г.)
Форматиране
Devira (2015 г.)

Издание:

Автор: Бинка Пеева

Заглавие: Наръчник за кандидат-министерши

Издание: Първо

Издател: ИК „Милениум“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Тип: сборник разкази; есета

Националност: Българска

Печатница: Инвестпрес

ISBN: 978-954-515-137-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2353

История

  1. — Добавяне

Като бях на 25 и вземах 120 лева заплата, ме приеха в Клуба на младия журналист. Приемането ставаше трудно, беше престижно и аз подхвръквах от радост и гордост. Един колега лекичко ме иронизира и подразни, та му казах:

— Е, Данчо, яд те е, че ти вече никога не можеш да бъдеш член на клуба на младите!

— Права си, моето момиче, — отвърна ми той, — но аз бях на 25, после на трийсет, после на трийсет и пет, после на 40, станах и на 45, а ти още не знаеш дали ще ги стигнеш!

 

 

Такива колегиални шегички. Замлъкнах. Оттогава никога повече не си позволих да гледам на младостта си като на предимство (много предвидливо — при тази нейна краткотрайност). Може би благодарение на това пък не възприемам и възрастта си като недостатък. Извадих късмет с този Данчо! Да не говорим, че му минах годините… Младостта не е предимство, а старостта не е недостатък… Обаче вярно е и обратното — младостта не е недостатък, старостта не е предимство. Тя даже е страшна. Въпреки това всички искат да остареят, нали? Само да не е много скоро, все пак…

Старите приказват какво са правили, младите — какво ще правят, гласи народната мъдрост. Явно сте започнали да остарявате, ако се уловите, че обичате да давате акъл на младите и да не одобрявате поведението им. Още от предантични времена е известно, че всяко ново поколение е по-кофти от предишните. „Тази младеж е развратна до дъното на душата. Младите хора са немарливи и коварни. Те никога няма да приличат на младежта от миналите времена. Младото поколение на днешния ден не ще успее да съхрани нашата култура“, оплакал се преди три хиляди години вавилонски жрец. Негов египетски колега по-късно написал: „Нашият свят достига критичен стадий. Децата вече не слушат родителите си. Ясно е, че краят на света не е много далеч“. И мъдрят Сократ ни е оставил подобни терзания: „Нашата младеж обича разкоша, тя е глупаво възпитана, надсмива се над началството и съвсем не уважава възрастните. Нашите днешни деца са тирани, те не стават, когато в стаята влезе възрастен човек, влизат в пререкание с родителите си. Направо казано, те са много лоши“.

И сега се заслушайте в днешните коментари за днешното младо поколение…

А краят на света още не е дошъл. И ако, пази Боже, дойде, няма да е заради младите, а заради техните родители. Младите само възпроизвеждат модела на предишното поколение. В каквато матрица са произведени, такива са и те, горките. Ако се държат като кретени и идиоти, то е защото растат сред кретени и ги отглеждат идиоти. Лош късмет. Ако сред младите има толкова мутри, престъпници, убийци, измамници, алчни простаци, търтеи, проститутки, невежи, тъпанари, трябва да е ясно, че средата, която сме им осигурили, докато израстват, хич не е читава. Няма как да се скрием от факта, че всеки от нас е част от средата.

 

 

Но стига съм морализаторствала. Общо взето харесвам днешните нормални млади хора. Макар че не четат книги. Всъщност смятам, че това е единственият им истински сериозен недостатък. Но обективно погледнато, стотици поколения не са чели книги, нали? Знанието и духовният живот никога в историята не са бивали масови, а достояние на сравнително тесен обществен кръг. Но това не е попречило на света да се развива. Подозирам обаче, че вследствие на тази елитарност на знанието се е развил в погрешна посока.

От една прясна анкета научих, че абитуриентите от випуск 2009 предпочитат за свое бъдещо поприще професии като мениджър (ама че професия!), икономист, архитект, инженер, юрист. И очакват да започнат със заплата над 1000–1500 лева, и дори няколко хиляди! Малцина сред младежите са навити на начална заплата 500–700 лв. Първоначално се постреснах — на какво отгоре имат такива очаквания? Ние като млади специалисти почвахме със 120! Но се осъзнах. Нима животът оттогава не е поскъпнал десет пъти? Нима достойното (не богато, а прилично) битие на един човек може днес да се осигури с по-малко от хиляда лева? Могат го само героичните български пенсионери. А младежите напълно обяснимо — и правилно! — не искат да проявяват подобен героизъм. Това ме окуражава за бъдещето на нацията.

Е, моля се да не емигрират.

Край