Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Форматиране
Alegria (2012 г.)
Форматиране
Devira (2015 г.)

Хайде, ревнивке. Имам проблем с комуникацията.

Ох, не те ревнувам.

Знам, ама ми се иска. Но те ревнувах, помниш.

Помня.

Сега те обичам и това е прекрасно. Някой ден ще ти кажа какво си за мен. Само когато съм до теб.

Бих предпочела по-малко възпитание.

Тогава те целувам по устните… и по устните. Ще ти целувам очите — не клепките. С език нежно под клепачите. Да, Атлантида. Ще те потъна и няма да кажа къде си.

И аз няма и да питам.

Само един ключ ще може да те открие — егоистично само за мене. И си представи колко и какви деца можеш да ми родиш.

Не, не аз.

Знам, но само си представи. Аз обичам да раждам прекрасни същества. Затова ти ще ми родиш идеите. Раждане… на любов, идеи. Неща. Думичките, с които ще те оплождам, ще се превърнат в Неща.

Боже, само ти можеш да го кажеш!

Обичам да ме обичат, но нали знаеш, че съм песимист. Казвам ти: твоите думи често прехвърлят смисъла и ме пращат в други измерения. Матрицата.

Няма матрици за всички случаи, има девиации.

Не знам, аз съм обикновен мъж…

Мрън-мрън… но трябва да опитам: Ти си девиация, не си обикновен мъж.

Това е ситуацията, в която съм много безпомощен, а всичко е толкова просто.

Нищо не е просто.

Да, така е. Но ако пред една вълна почнеш да мислиш за състава на водата, структурата и турбуленциите… потъваш като ютия. Затова просто махай с ръце и плувай.

Тъжен си, май?

Знаеш, това е естествено за мен, но не съм, честно. Целувам те. Ще се целуваме двупосочно.

На магистралата? — шегувам се.

Обичам да опитвам всичко на вкус и аромат. Както е хубаво за двамата.

И забравям добрите обноски. Ох. И… се разстройвам сега от този разговор. Ок, край! Край! fuck! — край! Пиш имам.

Недей без мене.

Преди година някой ми го каза. Пак беше ти.

От мен какво да излезе… само последствия.

Боже, не говориш сериозно?

Ми не, но ми е пусто.

Пусто ти е, защото ти е Пусто. Нищо сериозно. Винаги можеш да разчиташ на мен. Ще ти го върна. Ще си връщаме тъпкано. Разсмей се!!! 10 инча. С теб можем да чакаме дълго. Но важно е да дочакаме.

Ще дочакаме.

Искам да те вкуся. И ти — мен, това, което съм. Да разбера. Искам.

Край