Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Форматиране
Alegria (2012 г.)
Форматиране
Devira (2015 г.)

Хладно и спокойно само, не жестоко.

Май малко се увлякох.

 

Хубаво име има — Страшното

при буря наистина е страшно,

подсети ме за Тевното

как изведнъж притъмня като в кладенец

и така ни уплаши.

 

Виждала ли си как металните съдове почват да подскачат,

водата в езерото да ври от статичното електричество,

а мълниите да пробягват по ръбовете на скалите?

 

От мен нещо кротко и нежно.

 

Сто пъти съм минавал оттам и не съм го виждал по този начин

или поне не съм се спирал;

само да спреш е достатъчно.

Тук вятърът щеше да ми махне главата.

Домъчняло ми е за такова море;

тази година още не съм на ходил на север.

 

Иди, моля те, иди!

 

Ще отида, дори да е чак зимата.

Сигурно ще е страховито.

 

Чувам воя и трясъците на вълните.

Виж хората, приличат на скакалци;

тогава усещаш истинското море, то трудно допуска до себе си

а, допуска то… и хора, и кораби;

даже вътре в себе си

на самото си дъно.

 

Красиво е, на това устие не съм бил,

то е най-вълшебното

и там расте пясъчната лилия.

 

Виж, настъпила съм си сянката

предпочитам това, което хвърля сянката.

Всичко е заедно — и сенчесто, и светло

но едното можеш да го погалиш, а другото само да го гледаш;

невинаги можеш да избираш.

Доспа ли ти се?

Чакам да почнеш да се събличаш.

Край