Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Форматиране
Alegria (2012 г.)
Форматиране
Devira (2015 г.)

И хромозома номер 1 вече е ясна!

Най-много гени стискала —

затова нея последна, от общо 23,

цели 10 години разисквали,

150 световни елитни учени я притискали натясно.

 

Времето на самотните гении

енциклопедисти

отдавна е минало, ясно.

Днес гениите работят в екипи,

представям си ги как разглеждат гените недоубити:

— Този ми прилича на причинител

на ужасни болести, колега!

— Не, не, не, отхвърляме сега

Вашия възглед волунтаристичен!

— Но вижте как прилича на Паркинсон —

целият трепери, едвам срича…

— Ами, студено му е, това е причината —

а всъщност отговаря на очите за синото!

— Добре, намерете ми, ако обичате,

онзи ген, на който дължат дамите

дългите си крака и сочните устни?

— Колега, успокойте се! Изпуснахте

две епруветки, три пипетки и една

междуатомна кухина!!!

— О, предизвикахте в душата ми стон!

Вестниците пишат, че ще разчетем

след 8 години човешкия геном!

Как ще се справим с тази задача,

ако така се инатите за дреболии?

— Е, утре ще дадете интервю Вие,

кажете, че сме на път да изолираме

и ще можем да оперираме

гена причинител на нещастна любов —

какъв стимул за напредък нов!

 

Приказват си, милите, унесени.

А аз прочетох за този операбилен ген…

и така се отплеснах…

Дали ще стигне науката до мен?

Край