Бинка Пеева
Агностицизъм

Ще остана

така

висока,

поне както

ме виждаш

 

в хищния лепкав облак

на хоризонта на събитията.

 

Разпознаваш мен именно защото

тялото ми се свлече след капките с красиво движение

 

и защото сам си позволи да си позволиш

да се набодеш на дума, да ти спре дъхът.

 

Някога в аромата на дъбови гори ще се укрия

(не, не ме поглеждай синеоко, това ме убива).

 

Защото ти е с мен препълнено —

дори не ме споменавай.

 

(Освен ако има значение?

Освен ако няма значение?)

 

Не знам в какво,

но вярвам.