Бинка Пеева
Ние с Джулия

Ние с Джулия Робъртс сме като близначки. Тя може и да не знае, достатъчно е, че аз знам.

Първо, и двете сме блондинки. Тя понякога е и брюнетка, но ми е ясно, че режисьорите я карат. Мен никой не ме кара и затова ми е мъчно за нея.

Второ, и двете сме хубави жени, но тя е по-фотогенична. Затова пък аз правя много по-хубави сармички от нейните. Както ги правеше баба ми, за по една хапка. Нейната баба не е правила изобщо сармички, или ги е правила едни големи сармища… горката Джулия, как да се научи… Както каза по тоя повод един приятел — ми тая голяма уста е от сармища!

Трето, и двете имаме по три деца. Аз познавам и други жени с по три деца, обаче не сме много, де. Но и тя сигурно познава — така че още една прилика!

Четвърто — тя всъщност не е кръстена Джулия, също както и аз не съм.

Пето, Бродуей не е стихията й, тя се провали там. И на мен Бродуей не ми е стихията. От друга страна — и „Раковски“ не ми е стихията, и на нея също. Нали? Тукашен режисьор да я е поканил?!

Шесто, и двете не сме се качвали на Еверест и няма да се качим. Тя не е казвала изрично, че няма намерение, но аз го знам някак си. Мога да спомена и други обекти, на които няма да ходим и двете (космическата станция, Марианската падина и пр.), но те се подразбират.

Най-силното във връзката и в близостта ни е любовта ни към природата. Ние сме природозащитнички каквито рядко има — не на лозунги, а на дело. На нея в Америка й е много по-трудно, но тя е истински боец. Във вражеско обкръжение. Някакъв злобен бивш телохранител се изцепи публично, че не се къпела. Ами не се къпе без нужда и така спасява планетата! Водна криза иде, известно е каква драма ще настъпи в световен мащаб със сладката вода много скоро. Да сте чели „Дюн“^[1]? Прочетете тая книга. А американците се къпят. Мноооого. Всяка сутрин — под душа. С какво се изцапа нощес, американецо? Вода за цяла Африка изтича в канала. Представете си жадните чадски дечица… ужас… И Джулия граждански протестира, не се къпе освен за събитие важно, примерно за Оскарите. Скоро са!

И аз съм така, но ми е много по-лесно. По традиция. Прабаба ми е изкъпана в котела на попа като са я кръщавали. И после нищо. Така до осемдесет! Мъдри били хората — като се изкъпеш, блъсне те едно течение, и край! А каква кожа имаше баба ми, бяла, гладка, като домашно масло от биволско мляко.

И на Джулия е такава. И моята е такава, без излишна скромност.

Сега работя върху дъщерята.

Тя не поддава, съпротивлява се. Прекалено дълго живя извън България. Макар че чадските дечица я разплакват. Предполагам, че става въпрос за особено лицемерие, неосъзнато.

А вчера се чух с една много близка приятелка. Паднала в банята сутринта и си счупила китката, сега не може да чертае, страда… Разбира се, че не се е мила, ами искала да вземе душ преди работа. Преди работа…

Аз поне чупих рамо и лакът след купони, нали. Не заради къпане преди работа.