Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Сканиране, корекция и форматиране
Cliff_Burton (2017)

Издание:

Автор: Христо Христов

Заглавие: Съчки в огъня

Издание: първо

Издател: Издателство „Ковачев“

Година на издаване: 2016

Тип: сборник разкази

Националност: българска

Печатница: Печатница „Ковачев“

Редактор: Светла Йосифова

Художник: Десислава Танева

ISBN: 978-954-8198-87-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4972


Цяла неделя вече валеше. От оня ситен дъждец, дет’ кат захване и краят му дълго не идва. Пожълтя, че потъмня планината, сви и смълча се, а небето захлупи я някак сърдито.

Захладня, студен вятър се разшета из нея.

Бай Ангел стоеше леко встрани и внимателно слушаше спора. До него, стъпил в локва, малкият Даню, като омаян също не изпускаше дума. Дълъг път в дъжда бяха вървели от Орешица[1] до Каба махалата да стигнат и току до селото насред таз кавга налетяха.

— Казах ти, дръпни юздите!

Този от двамата по — високият беше. Страховит и ядосан, другия, по-нисък от него — кабаетен[2] държеше.

— Ама късно го каза. Конят хукнал бе вече напреде.

Другарят му, явно коня бе водил и сега вина за туй, че каруцата тъй бе обърната, не щеше да взема.

— Хукнал! Ще хукне ами, като не знаеш да водиш.

— Не водя… казах ти да не я толкова тварим!

— Товара! Нали за него додохме! Таман[3] си беше товарът.

А каруцата беше преобърната. Зле беше преобърната. Извита, та осукана, само едно колело на земята. Конят, извил глава, сякаш бе готов да говори. Но зле беше заклещен. От каруцата и товара затиснат. Изпъваше шия, божем тежеста да оттърси.

Дълго се бе мъчил и сега душа береше хайванът, с надежда гледаше застаналите току до него спорещи хора.

А те вече запенени бяха. Не, не се държаха още за гушите, но кавгата натам си вървеше.

zadniat_akul.jpg

Още щом доближиха, бай Ангел опита да ги вразуми, да помогне.

Викна им, спусна се каруцата да мести, ала те бяха толку в спора навлезли, че хич го даже не чуха.

Мъчи се, хвана за пармаците[4] туй колело, що най-беше отгоре, но не бе за сам човек работа тая.

Маха с ръцете, кресна им. Не. Никой от тях не щя да го чуе.

Двамата спореха, като че сръднята им само в света значеше нещо.

— Казах ти! Оттук недей да минаваш!

— Таман си е пътят! Камък, камък що не каза, че има?!

— Нали туй ти говоря — оттука недей да минаваш!

— За камъка нищо не каза!

Високият взе си сулука и чак сега забеляза друг чиляк, че до тях е застанал.

— Виж го бе — моя брат слабоумен. Виж го какви ги хортува, аз кабаят нося, че той таз каруца насред калта тука обърна.

Бай Ангел понечи за коня, че е затиснат да каже, но другият, ниският брат взе да говори.

— От сабахлян му думам. Толкоз картофи недей да товариш. Той не, защо сме били пътя до тука.

— Тъй, ами. От Китенлък[5] защо сме дошли в тез чукари. С празна каруца ли назад да вървиме?

Бай Ангел пак отвори устата — да спрат спора и да си видят хайвана. Цялата каруца с товара връз него само тежеше.

И той, изгубил вече надежда, затворил беше очите, пръхтеше едва доловимо.

Хич пак Ангел не чуха. Един през друг му говореха нещо, дето и той не чуваше вече.

Отиде пак, задърпа дингила[6], макар и сам да я малко отмести, че барем чувалите изпод нея да може да вади, белким на хайвана олекне.

— Бря, Перо отиде! — тъй рече високият и се спусна коня да вади изпод товара.

Дойде и по-ниският, срязаха ремъците, напрегнаха се, та обърнаха каруцата пак на колелата, чувалите разхвърляха наляво, надясно, ала бе късно.

Перо беше заминал. Мъчил се, пък чакал хайванът и отишъл, някъде… на по-хубаво място.

— Май трябваше първо — пак високият почна — трябваше първо Перо да извадим отдолу…

— Да, бе. Каруцата първом да махнем, после кабаята да търсим — по-ниският тъжно добави.

Бай Ангел перна леко малкия Даню отзад през главата, пък рече:

— Слушай, чоджум. Учи се! Цена няма.

Няма цена!

Задният акъл кат’ ти дойде, тогава разбираш, че няма цена!

Бележки

[1] Орешица — От 1934 г. името на селото е Орешец.

[2] Кабаят — Вина, провинение.

[3] Таман — Точно, тъкмо.

[4] Пармак — Спица от колело на каруца.

[5] Китенлък — От 1934 г. името на селото е Леново.

[6] Дингил — Ос на каруца

Край