Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2017)

Издание:

Автор: Джани Родари

Заглавие: Приказки по телефона

Преводач: Светозар Златаров, Веска Калканова-Футекова

Език, от който е преведено: Италиански

Издание: Трето допълнено и преработено издание

Издател: ИГ Агата-А СД

Град на издателя: София

Година на издаване: 1999

Тип: Приказки

Националност: Италианска

Печатница: Светлина АД, Ямбол

Редактор: Маргарита Златарова

Художник: Илко Грънчаров

Художник на илюстрациите: Илко Грънчаров

Коректор: Дария Йосифова

ISBN: 954-540-004-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3958

История

  1. — Добавяне

— Помощ, помощ! — крещяла, бягайки, една нещастна Десетка[1].

— Какво има? Какво ти става?

— Не виждате ли? Преследва ме едно Изваждане. Ако ме настигне, ще бъде цяло нещастие.

— Е, хайде, чак пък нещастие…

Но ето че станало: Изваждането спипало Десетката, скочило отгоре й, нанасяйки удари с острата си сабя. Горката Десетка загубила единия си пръст, загубила втория. За неин късмет минала една чуждестранна кола, ей толкова дълга. Изваждането се обърнало за миг, за да види дали да не я скъси и нея, а в това време добрата Десетка успяла да се измъкне и да изчезне в един вход. Но вече не била Десетка, а само Осмица и отгоре на всичко, носът й бил разкървавен.

— Горкичката, какво са ти сторили? Ти си се била с другарчетата си, нали?

— Милост, спасявайте се. — Гласчето било нежно и състрадателно, но негов собственик било самото Деление.

Нещастната Осмица тихичко промърморила: „Добър вечер“ и се опитала да изчезне, но Делението било по-пъргаво и с едно щракване на ножицата, цак, я разделило на две части: Четири и Четири. Едната сложило в джоба си, а другата се възползвала от положението, за да избяга. Тичайки, тя се върнала на пътя и скочила в един трамвай.

— Само преди миг бях Десетка — плачела тя, — а вижте ме сега! Четворка! — Учениците се отдръпвали бързо и не искали да имат нищо общо с нея.

Ватманът измърморил:

— Някои хора би трябвало да проявят повече разум и да вървят пеша.

— Но вината не е моя! — извикала, хълцайки, обезобразената Десетка.

— Ами да, котката е виновна. Всички така казват.

Четворката слязла на следващата спирка, почервеняла като червено цвекло.

Оле-ле, пак оплескала нещата: настъпила някого по крака.

— Извинявайте, много извинявайте, Господине!

Но Господинът не се ядосал, напротив, усмихнал се. Я виж ти, ами това било самото Умножение! Сърцето му било ей толкова голямо и не понасяло около него да има нещастни хора. Веднага умножило Четворката по три и ето една прекрасна Дванайсетица, готова да преброи цяла дузина яйца.

— Ура! — извикала Дванайсетицата. — Преминах в по-горен клас! С отличен плюс две.

Бележки

[1] В италианските училища отличната оценка е десет. — Бел.пр.

Край