Джани Родари
Едно и седем

Запознах се с едно малко момче, което беше седем момчета.

Живееше в Рим, казваше се Паоло и баща му беше ватман.

Но то живееше и в Париж, казваше се Жан и баща му работеше във фабрика за автомобили.

Но то живееше и в Берлин, там се казваше Курт и баща му беше учител по виолончело.

Но то живееше и в Москва, казваше се Юрий, като Гагарин, и баща му беше зидар и следваше математика.

Но то живееше и в Ню Йорк, казваше се Джими и баща му имаше бензиностанция.

Колко изброих? Пет — липсват две: едното се казваше Чиу, живееше в Шанхай и баща му беше рибар; последното се казваше Пабло, живееше в Буенос Айрес и баща му беше бояджия.

Паоло, Жан, Курт, Юрий, Джими, Чиу и Пабло бяха седем, но бяха все едно и също малко момче, което беше на осем години, знаеше вече да чете и пише и караше колело, без да държи кормилото с ръце.

Паоло беше с черна коса, Жан с руса, а Кург с кестенява, но бяха едно и също момче. Юрий беше с бяла кожа, Чиу с жълта, но бяха едно и също момче. Паоло гледаше филми на испански, Джими — на английски, но бяха едно и също момче и се смееха на един и същ език.

Сега те са вече големи и не могат да воюват помежду си, защото седмината са един-единствен мъж.