Джани Родари
Старите Пословици

— Нощно време — мъдрувала една Стара Пословица — всички котки са сиви.

— А пък аз съм черна — казала една черна котка, докато пресичала улицата.

— Не е възможно, Старите Пословици винаги имат право.

— И все пак аз съм черна — повторила котката.

От изненада и огорчение Старата Пословица паднала от покрива и си счупила крака.

Друга Стара Пословица отишла на футболен мач, повикала настрана един играч и му пошушнала на ухото: „На вълка му е дебел врата, защото сам си върши работата“.

Футболистът се опитал да рита сам топката, но се отегчавал до смърт и никога не можел да победи, затова се завърнал в отбора. От разочарование Старата Пословица се разболяла и се наложило да й махнат сливиците.

Веднъж се срещнали три Стари Пословици, но щом отворили уста, започнали да се карат:

— Доброто начало е половината на работата — казала първата.

— Изобщо не е вярно — казала втората. — Умереността е майка на добродетелта.

— Голяма грешка — възкликнала третата, — благостта е основното.

Хванали се за косите и все още са там, продължават да се шамаросват.

Това пък е историята на онази Стара Пословица, която пожелала да си хапне круша. Тя застанала под дървото и си казала: „Когато узрее, крушата сама пада от дървото“.

Но крушата паднала, едва когато била вече съвсем изгнила и се сплескала върху кратуната на Старата Пословица. От мъка тя си подала оставката.