Александър Фол
Послеслов

За мен е радост да представя книгата на Б. Богданов. Тя намалява чувството ми на самотник в заниманията ми с тракийския орфизъм и ме обнадеждава, че тази проблематика ще става все по-близка на любознателните. Тази надежда не е колегиална вежливост. Книгата на Б. Богданов притуря интелектуална тъкан към образуващата се сега взаимообщностна субстанция на съвременната европейска култура. Защото, пита се, кои сме ние и как ще общуваме помежду си, сиреч — какво носи духът ни и какъв ще бъде езикът ни?

Авторът няма нужда да бъде легитимиран като грецист от най-висока класа. Досегашното му творчество съдържа толкова поникнали зърна на изследвания в основни направления на класическата и на елинистическата древногръцка култура, че публикуваното от него продължава по-скоро да разпалва, отколкото да уталожва интереса на читателите. Такова зърно е и орфизмът. Неговата загадка неизбежно препречва пътя на всеки, който се опитва да надзърне в духовността на елини и на траки.

Орфизмът в Елада и в Южна Италия е проблематика, която не желая да обосновавам, тъй като това би било под достойнството на моята наука и тази на Б. Богданов. Написаното върху елинския орфизъм е трудно обозримо, но е познаваемо. То противостои и като теза, и като доказателствена система на онова древно гръцко мислене, което сме свикнали да наричаме олимпийско. Елинският орфизъм, доколкото се знаят неговите извори, е образуван от теогонични, космогонични и митологични идеи, които предоставят теми и сюжети за спекулативната игра на мислители между VI век пр.н.е. и VI от н.е. Идейно-философските страдания на елинските орфици довеждат до една алегорична литература, в която могъщият певец, прорицател и бог се превръща в кротък християнски пастир.

Тракийският орфизъм е проблематика, която е родена неотдавна от синтеза на резултати с междудисциплинен характер в тракологията. Тази изследователска задача е твърде деликатна и затова е по-добре сближаването с нея да става предпазливо. Неписаното правило е спазено от Б. Богданов. Той си задава въпроса, какъвто всеки на негово място би си задал — какво и къде елините заимствуват от балканските общества до тях. Б. Богданов следи процеса на елинизацията на предлитературното наследство, в което схващането за света, наречено орфическо, съставлява компактно ядро.

Засега са използувани два метода за обработката на писмени и на археологически данни от елински произход, които крият преки и косвени съобщения за тракийските и северобалканските идейни заемки в елинския културен синтез. Единият метод борави със стратиграфски разположени по периоди и географски локализирани по региони изворови данни. Бих се осмелил да кажа, че този метод може да бъде приблизително окачествен като културно-исторически. Неговата хипотеза постига темпорално-пространствен градеж на изследването. Другият метод изисква филологически процедури на майсторско равнище и историзиране на изворовите сведения, за да се смекчи въздействието на крайните възгледи на структурализма и на функционализма. Този именно метод е използуван, както ми се струва, в книгата, но с елегантното предимство да се работи без предразсъдъци с всеки удобен инструмент, независимо на кой понятиен апарат той принадлежи. По този начин Б. Богданов създава свой тип култура „Орфей“, но не в абстрактна, а в характеризуема среда. Избегната е опасността даден тип култура да се появява навсякъде и всякога, както често ни изненадва специализираната културоложка книжнина.

Културата, която според автора е поливариантна, може да се изследва в конкретния случай не толкова чрез оригиналните си съставки, колкото чрез разликата в семантическото съдържание, вложено в познати елементи. Следователно Б. Богданов изследва древната митология на Балканите чрез тракийския тип култура „Орфей“, която е и тип поведение с очаквани и естествени промени в елинския свят. Плътното сближаване на типа култура с определено поведение е възглед, зад който заставам изцяло. Б. Богданов го разгръща до извода за „балканско поведение“, носено от т.нар. от автора хомо балканикус, обрисуван в блестящото есе „наместо заключение“. Корените на това балканско поведение са подхранени от живата старина, чийто отлики произхождат още от регистъра на тракийския орфизъм и са въведени в елинския.

Типът култура функционира във вид време. Приемам, че старогръцката култура в класическия си вариант се проявява в обществени условия, които осигуряват състезания на духа и тялото между личности и групи. В този вид време нещата се повтарят и може би затова бързо се изхабяват. Не съм сигурен дали този цикъл се развива в линейно-календарно или в митологическо време. Типът култура „Орфей“ у Б. Богданов функционира като антитеза на принципа на агоналността. Тази антитеза е стремеж към съхраняване на традиционни добродетели, които са осъдени да се превърнат във воденични камъни, ако не са озарени от порива да станат обществени качества. Ако това е възможно, то времето, в което действа типът култура „Орфей“ би било спиралното. Това предложение обаче изглежда не се споделя от автора, който е по-голям песимист от мен.

Взаимообщностната субстанция на съвременната европейска култура може би включва обаче и едното, и другото. Тогава тя би била наситена с благородството на кавалерското състезание и на намерението да се търси възможно най-доброто решение.

Позволявам си да споделя тези разсъждения, за да подчертая каква придобивка е съчинението на Б. Богданов за напредъка на тракологията като системнообразуващ дял в палеобалканистиката. Понеже тракологията е българско хуманитарно направление на проучвания, което се радва на високо международно признание, щастлив съм да си представя труда на Б. Богданов на един от големите европейски езици.