Ради Царев
Джерълд Даръл

Живата природа винаги е привличала вниманието на хората. Първобитният ловец се е интересувал главно от месото на животните, с което се е препитавал. И до днес човекът не се е отказал от него, но в тоя послеслов ние няма да разглеждаме тази прозаична страна на отношенията между хората и животните, както и древната им алтернатива — остатъците от обожествяването на живите същества, които са актуални и досега в някои кътове на планетата.

Предмет на тези бележки са възгледите на съвременниците ни за животните, с които дишаме един и същ въздух, които живеят на тази и малка, и голяма земя заедно с нас. И по-точно на възгледите на автора на настоящата книга.

Едни от хората се отнасят към другите живи същества сантиментално — търсят у тях привързаност и топлота, които може би им липсват в живота. Други пък свързват природата с нейните обитатели и не могат да се възхищават на горите, на планините и на полетата, ако те са пусти — лишени от движенията и багрите на животните, трети тип хора изпитват към животните чувството на покровителство — нали човекът е съвършенство на еволюцията — той трябва да се грижи за бедните безсловесни твари. И първите, и вторите, и третите изпадат понякога в крайности, но малцина са тези, за които може да се каже, че са абсолютно безразлични към животните.

И все пак в изброените групи хора няма място за феномени като английския природоизпитател, ловец на живи животни за зоологическите градини и писател-анималист Джерълд Даръл. Той е тъй самобитен, че трябва да надникнем чак в детинството му, за да си обясним донякъде неговата страст към всяко живо същество.

В дните на своята младост, както пише сам той, е отделял неброени часове, за да наблюдава как невзрачната какавида, прилепена за водното растение, се разпуква и от нея се раждат изведнъж великолепно обагрените крила на водното конче, а когато възмъжава, наблюденията му върху животните и улавянето им се превръщат за него в смисъл на живота.

Огромната му обич към животните не е насочена към определени обекти, макар че и той си има любимци. С еднаква любов описва маймунката Павло и скорпиона Вилхелмина, чийто вид, меко казано, би накарал мнозина да настръхнат. Даръл предава тъй навиците и поведението на скорпиона, че кара читателите да скърбят, когато вятърът отвява Вилхелмина отвъд борда на кораба.

Ловецът на диви животни, който обича толкова питомците си, не се бои от тях, макар че понякога има работа със смъртоносно отровни змии. Тропическата гора за него не е опасен капан, в който белият човек е застрашен от свирепи зверове и коварни заболявания — черни, жълти и какви ли не други трески, — описани в различни приключенски книги. Дълбокото познаване на навиците и поведението на животните, на реакциите им го прави неуязвим дори в ямата с габонските усойници, където стъпва с един бос крак. За Даръл животните са естествени както самата природа и човекът със своята подозрителност и предразсъдъци обикновено става опасен сам за себе си.

Може би в тази необикновена обич към животните се корени изключителното обаяние на природоизпитателя. Той желае да запази многообразието на природата — според него всяко живо същество има право на съществуване. И Джерълд Даръл не само мисли и пише със симпатия за дивите животни. Той преминава към практически действия в тази насока. Създава на малкия остров Джърси в Ламанш зоологически парк за животни, които са застрашени от изчезване — достига до съвременните идеи за защита на природата и за запазване на животните за бъдните поколения.

В книгите му страстният призив за защита на природата ечи като камбана, буди съвестта на хората. С право той казва, че милиони хора биха се възмутили до дъното на душите си, ако някой разруши прочутата кула Тауър в Лондон, но малцина се замислят за спасяването на някой загиващ вид животно. Кулата, казва Джерълд Даръл, може да се възстанови, но изчезналият вид вече никой не би могъл да възкреси.

На пръв поглед Даръл може да изглежда в очите на хората донякъде чудак, донякъде мечтател-ентусиаст, влюбен в животинския свят. Той уж не засяга парливите проблеми на обществото, в което живее, обикновено се отнася със симпатия към хората, търси у тях добрите им черти, но ето че в пътешествията си се натъква на английския джентълмен — колонизатор. Плантаторът живее десетки години в Африка и въпреки това не е видял нито веднъж животните от близката тропическа гора, затворен в своята господарска надменност, и авторът не пропуска да го бодне с иронията си.

На края трябва да се спрем на природоизпитателя и писателя-анималист Джерълд Даръл. Неговото изключително въздействие върху читателите може да се обяснява по много начини. Например с увеличаването на интереса към научно-популярната литература в световен мащаб или пък с насочването на хората към природата в резултат на прекалената урбанизация напоследък, или със западането на някои литературни жанрове и т.н., но мисля, че основната причина се крие в неговото лично отношение към животните, в прогресивните му идеи за защитата им и най-вече в неговия талант на разказвач. Голямо е и въздействието на личния пример на автора, който е посветил живота си на природата и на нейната жива украса — животните. Самият той с присъщите си черти е олицетворение на благотворното въздействие на природата върху човека.

Езикът на Джерълд Даръл е пестелив, необикновено образен — с няколко щрихи и животното, и средата, в която то живее, изпъкват пред очите на читателите. Неговият типичен английски хумор, извличащ комичното от развитието на ситуацията, е достъпен за най-широк кръг читатели, помага им да се приобщят към неговите вълнения и чувства. Освен това, за разлика от някои други анималисти разказът на Даръл крие в себе си огромен запас от знания, които се усвояват незабелязано. От тази гледна точка книгите му са твърде полезни за младия читател и за всеки, който се интересува от биологията на животните.

Може ли човек да прочете прекрасната глава за каймана и за дългокраката птица якана, които си оспорват водите на малкото тропическо езерце на Гвиана, и да забрави навиците и поведението или пък външния вид на безсловесните герои?

И затова всеки, който се запознае с настоящата книга, ще разбере защо творбите на този автор са станали любимо четиво на милиони читатели, защо повечето от тях са преведени и издадени в огромни тиражи в Съветския съюз и защо издателството ни дава възможност и на българския читател да навлезе в света на Джерълд Даръл.