Васил Цонев
Дайте равноправие на мъжете!

Дайте го!

Стига с тази вековна дискриминация на мъжа!

От памтивека мъжът извършва най-черната хамалска работа. Още в най-древни времена самките, използвайки ласки и гальовни думи, тикнаха в ръцете на мъжете си топори, дънери, брадви и разни други сечива и ги изпратиха да трепят с тях слонове, лъвове, хипопотами, динозаври и бронтозаври. А за себе си запазиха най-леката работа: напълнят утрепания слон или динозавър с ориз, бутнат го в огъня и — манджата е готова.

Но не им стигна това. Жадните за развлечение жени подкокоросаха мъжете си и ги хвърлиха един срещу друг и започнаха едни войни — не ти е работа. Мъжете се трепеха с топори, с мечове, с пушки и топове, а жените ръкопляскаха и викаха:

— Браво!

И:

— Виват!

И след всичко това изведнъж същите жени поискаха равноправие.

И това именно преля чашата.

И мъжете се вдигнаха на бунт.

Затова ли трепаха слонове и динозаври, затова ли се изпребиваха един друг и вършеха цялата хамалска работа, за да им искат равноправие?

Дълго време мъжете самци ходеха като замаяни из улиците и изведнъж една блестяща мисъл ги осени: щом е равноправие — да е равноправие. Няма мъже и жени. Всички сме вече равни.

И в същия миг бяха подадени хиляди заявления от мъже за женска работа. И страната се изпълни с мъже продавачи.

Мъже — едри, силни, мъже — страшни със своята небръснатост, мъже с огромни длани, които могат от камъка вода да пуснат, започнаха да продават червила, парфюми, коланчета, брошки, панделки, обикновено сирене, холандско сирене, туристическо сирене „Еделвайс“ и прочутото сирене „Полубалкан“.

Едри мъже, мъже исполини, които можеха да счупят всички световни рекорди на изхвърляне и изтласкване на неколкотонни гири, започнаха да вдигат чинии с гозби и подноси със сода и лимонади и във вид на сервитьори да ги разнасят на клиентите в ресторантите, сладкарниците, вагон-ресторантите и бюфетите на аерогарите.

Страшни мъже, мъже, които биха смачкали с пестник главите на няколко херкулесовци и ахиловци, продават пищовчета, капси и малки целулоидни куклички, тежащи по два-три грама.

Мъжете станаха готвачки, перачки, гледачки, фризьорки, учителки в детски градини и най-вече чиновнички и секретарки.

С малки, изящни чантички под мишница те кръстосват страната и разнасят уханието на одеколоните „Вечерна мечта“ и „Пролетни брези“.

А в същото време в оловно-цинковия комбинат в Пловдив не достигат строители, в същото време в азотноторовия завод в Стара Загора и в строежите в града пищят за мъже, в същото време Кремиковци, Девня, мините, заводите свирят със своите сирени и приканват мъжете да се върнат на мъжка работа.

В същото време десетки хиляди жени в София, Пловдив, Стара Загора и всички други големи градове стоят без работа и подават заявления за продавачки, гладачки, фризьорки, секретарки и учителки в детските градини.

Но мъжете се хилят и им показват пръст.

Нали искахте равноправие? Бягайте сега по заводи, изкопи, строежи и монтажи и вършете мъжката работа. Мъжът е равноправен на жената. Така пише в конституцията. А щом го пише, значи ние имаме право да си стоим сервитьори, фризьори, чиновници, продавачи, гладачи и перачи, а вие идете и станете зидари, крановици, арматуристи, монтажисти и каквито си искате „исти“ — само не ни закачайте, защото и на нас ни се хареса да си стоим на топличко и да ухаем на парфюм.

И са напълно прави.

Нещо повече — ние излизаме с предложение:

1. На най-добре справилия се с женска работа мъж да бъде даван медал: „Заслужила продавачка“, „Заслужила сервитьорка“, „Заслужила секретарка“.

И:

2. На заслужилите в тази насока мъже да се вика не „другарю“, а „другарко“.

По този начин ние ще стимулираме още повече техния порив за масово навлизане в женските специалности и ще узаконим веднъж завинаги равноправието между мъжа и жената.