Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Фейлетон
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 1 глас)
Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2018)

Другарят Петров бе назначен за директор.

На общото събрание за представяне на новоназначения директор няколко оратори обрисуваха в най-светли краски жизнения път на другаря Петров. С прочувствени думи и сълзи на очи те съобщиха на занемелите служители, че другарят Петров е един от великите наши съвременници, обладаващ такива висши качества, каквито би могъл да има само човек, носещ в сърцето си частица от самото слънце.

— Ние сме дълбоко убедени — заявиха ораторите, — че ако той бе живял по времето на Колумб, не Колумб, а той би открил Америка. Ако бе живял по времето на Омир — не Омир, а той би написал Илиадата и ако имаше достъп до божествения Олимп, не Прометей, а той би откраднал огъня, за да го раздаде на хората. Ура за другаря Петров!

Служителите изреваха своето мощно ура и се разотидоха разтреперани — как ще се работи с такъв директор?

И не смееха да припарят до кабинета му, а като зърваха само вратата, на която пишеше „Директор“, отдалеч се кланяха, прекръстваха се набожно и хукваха нагоре и надолу по стълбите.

Но след два дни дойде съобщение — другарят Петров се смъква и се праща на низова работа.

Тогава същите оратори свикаха събрание, в което заклеймиха мракобесника, измамника, разхитителя и черносотника Петров, за когото отдавна бяха чували, че носи дълбоко скрит в сърцето си образ на самия сатана.

— Ние сме дълбоко убедени — заявиха ораторите, — че ако той бе живял по времето на Нерон, не Нерон, а той именно би подпалил Рим, той би бил също така инквизиторът, подпалил кладата на Джордано Бруно, той би бил Херострат, Юда, Цезар Борджия и Сократ Киршвенг. Ууууу, долу Петров!

Служителите извикаха своето мощно „Ууууу“ и се разотидоха разтреперани — как са могли да работят с такъв негодяй!

И не смееха да припарят до бившия му кабинет, а като зърваха само вратата, на която пишеше „Директор“, плюваха в пазвите си, хвърляха по едно проклятие и хукваха нагоре и надолу по стълбите.

Но след още два дни дойде ново съобщение — с другаря Петров станала грешка — той не бил виновен в нищо и отново се връщал като директор.

На общото събрание на служителите ораторите отново отвориха уста да обяснят кой е другарят Петров, но той ги прекъсна:

— Аз съм Петров от Казичене. Край на събранието и — на работа.

Чак сега служителите въздъхнаха с облекчение — виж ти — значи бил от Казичене! Е, с такъв директор може да се работи.

Край