Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Фейлетон
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 1 глас)
Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2018)

Другарю прокурор,

Моля да подведете под отговорност и да накажете с най-строг тъмничен затвор лицето Продан Андреев Петров за това, че на 16 т.м. ми нанесе страхотен побой в момента, когато изпълнявах своите служебни обязаности като председател на учрежденския профкомитет.

Това стана така:

Като председател на профкомитета аз отговарям както за профсъюзния, така и за морално-битовия облик на членовете на нашата профорганизация. От профсъюзната литература, която бях чел, на мен ми беше станало съвсем ясно, че изрязването на остатъците от буржоазното минало става само със смела, безпощадна и принципиална критика пред общото събрание на профсъюзния колектив. Като така, оставаше ми само да намеря буржоазните остатъци в съзнанието на нашите членове и чрез бичуване да ги изрежа завинаги, както се изрязва язва, както се изрязва гнил клон, както се обезглавява главата на змията, за да не хапе, и така нататък. За слабостите на повечето от профсъюзните членове аз имах сведения, но за някои не можех да си припомня нищо лошо. Това ме тормозеше дълго време и аз прекарах редица безсънни нощи, докато намеря подходящия метод за откриване скритите слабости на тези другари.

И изведнъж ми хрумна идея. Това беше една сутрин към пет часа. Веднага скочих, облякох се набърже и посетих дома на Иван Мишев, член на нашата профорганизация, познат дотогава като най-изпълнителен и най-честен човек в учреждението.

Като ме видя в този ранен час, той подскочи и пребледня, но аз го успокоих и му казах, че идвам така, от чисто приятелство, и го помолих да сподели с мен всички свои слабости. Мишев беше толкова изплашен, че не успя да ми каже нищо, но аз не се отчаях и по пътя до учреждението непрекъснато му задавах въпросите: „Е, ще кажеш ли най-сетне слабостите си?“, „Е, кажи си де — кажи си слабостите!“, „Слушай бе, ти нямаш ли някакви слабости?“ — и тем подобни.

Той странеше от мен и гледаше плахо през прозореца на трамвая, но пропит от съзнанието за своя дълг, аз не го изоставих дори и в учреждението, като всеки пет минути отварях вратата на стаята му и питах:

— Какво става със слабостите?

Когато работният ден завърши, аз го хванах за ръка и го заведох на кино, като непрекъснато през време на представлението му пошушвах, че човек никога не се чувства така чист, както в момента, когато е отчел своите слабости. След това отидохме отново у дома му, където под най-различни предлози го карах да си признае слабостите, та да мирясаме и аз, и той.

Това продължи около три дни и най-накрая, посинял и издут от моите въпроси, Мишев изплака и призна, че е влюбен в дъщерята на началника. Веднага свиках общо събрание на профорганизацията, където със смели и ярки думи разобличих Иван Мишев като най-долен кариерист, който се е прикривал зад някаква маска на работливост и честност само и само за да се домогне до ръката на дъщерята на началника с цел да се издигне в служебната йерархия. Не забравих да отбележа и факта, че стаята на Мишев не е добре почистена, че той не си плаща редовно електричеството и че на петата на единия му чорап има дупка.

Разобличен и разголен, Мишев не можа да изтрае и си подаде оставката, която по мое настояване беше приета.

— Нека това бъде един жесток урок за него — казах аз. — Само по този начин той ще осъзнае своите слабости и ще тръгне по нов път!

Тогава се нахвърлих върху втория от набелязаните, за който не бях чувал да има някакви слабости. Това беше нашият счетоводител бай Петър. С него подходих много по-ловко. Започнах да се мъкна всяка вечер у дома му, носех бонбони на децата му, играех с него на табла и непрекъснато му предлагах да ми признае интимно всичко, което го измъчва и тормози — злоупотреби, да речем, фалшификации на сметкоразписки, задигане на държавни средства и прочее. На всички тези загатвания той отвръщаше със смях и все ми предлагаше да изиграем още една табла. Тогава му предложих да играем на пари. Бай Петър отначало се изненада, но след това махна с ръка и се съгласи. Следният ход беше да му поискам да ме авансира с двеста лева. Той отначало упорстваше, но после измисли някаква форма, уж че отивам в командировка, и ме авансира с двеста лева, но при условие че ще ги върна след една седмица.

Но това беше достатъчно. Веднага свиках общо събрание и направих на пух и прах считания за абсолютно честен и безкористен бай Петър, като го обвиних в комарджилък и произволно даване на държавни пари на приятели. Бай Петър ме гледаше като треснат, но фактите си бяха факти и той не можа да ги отрече, за което получи строго мъмрене.

Остана ми да посетя последния от моя списък, а именно гореспоменатия Продан Андреев Петров, за когото също не бях чувал нищо лошо и не знаех да има някакви съществени слабости. Но за моя най-голяма изненада още от вратата, когато го запитах дали няма някакви слабости, той изрева, че има и че от дете бил страшен побойник. Преди да разбера какво става, той ме хвана за ушите и започна да ми пляска шамари, след това ме извърна и ми нанесе десет ритника, после ме хвана за краката и ме затръска с главата надолу. Но дори и това не му стигна, а взе една тояга и започна да ме налага по гърба, след което ми острига косата с една ножица, а после я сапуниса и я обръсна със самобръсначка, след което не миряса, ами ме хвана за ушите и започна да ги тегли, като ме караше да повтарям, че съм говедо, мръсник и подло човече, и накрая ме накара да напиша двадесет хиляди пъти тези думи на една тетрадка, като през цялото време седеше над главата ми, чукаше ме с молив по ушите и крещеше:

— Пиши, пиши, говедо такова, пиши, добиче проклето!

Пристигнах полумъртъв в учреждението и свиках общо събрание на профорганизацията, но за моя най-голяма изненада вместо порицание на Продан Андреев Петров предизвиках силен смях сред публиката и викове:

— Така ти се пада!

След което беше предложено да ме сменят от отговорния пост, който заемам.

Като имате всичко това предвид, другарю прокурор, и също така медицинското свидетелство за побоя, което прилагам към молбата, моля да подведете под отговорност побойника Продан Андреев Петров и да го осъдите, за да получа морално и материално удовлетворение като човек, чиято единствена мисъл е била да издигне морално-битовия облик на членовете на своята профорганизация.

Край