Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Фейлетон
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2018)

Издание:

Автор: Васил Цонев

Заглавие: Деца, избирайте

Издател: Профиздат

Град на издателя: София

Година на издаване: 1988

Тип: разкази и фейлетони

Националност: българска

Печатница: ДП „Георги Димитров“, Ямбол

Излязла от печат: м. април 1988 г.

Редактор: Кирил Гончев

Художествен редактор: Венцислав Веселинов

Технически редактор: Иван Кацаров

Рецензент: Румен Балабанов

Художник: Николай Пекарев

Коректор: Леа Давидова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5041

История

  1. — Добавяне

По повод една епиграмка за някакво си зайче, което пишело и треперело.

Ужасен смях пада, другари, когато имаме събрание в учреждението. Ще трябва да знаете, че дори и болните стават от леглата си и с температури, термоси и термометри се добират до залата, сядат на най-предните места и с широко разтворени уши и очи очакват мига, когато ще започнат изказванията.

Защото всички знаят, че не минава събрание без изказване на нашия колега Иван Шишков.

Още не свършил докладчикът, а той вече вдига ръка и тръгва към трибуната.

Но само да можехте да видите как върви — целият се тресе от страх, по челото му тече студена пот, а ченето му трака като капак на кипяща тенджера.

Щом се качи на катедрата, треперенето му става толкова силно, че се хваща за нея да не падне, което предизвиква нов рев от смях сред нас. Всички, които не го познават, очакват всеки миг да се строполи на земята, но той не пада, а отваря уста и започва да критикува. Лицето му става бяло от страх — страхува се, ужасно се страхува. Страхува се за мястото в учреждението, за храната, която взема за семейството си от стола, за хубавото бюро до прозореца, умира от страх при всяка критична дума, особено когато тя се отнася до директора на учреждението, който най-често е в устата му.

Ха-ха — именно този миг е най-смешен — когато идва до името на нашия уважаем директор, другаря Евстати Георгиев Пешев — запъва се, облещва очи, дъхът му спира, мислиш си — ей сега ще се пръсне от страх, но въпреки това успява да каже: „И ппппппппп-пак пппппппппппповтарям — ддддддругарят ддддддди-ректор не си рррррррразбира от работата и ттттряб-ва да си иде!“.

Като каже това, отпуска се на един стол и трябва да го поливаме с вода, за да го свестим.

Не, другари — рядко може да се намери такъв страхливец между живите хора.

Затова пък какъв храбрец е нашият уважаван директор, другарят Евстати Георгиев Пешев!

Щом Шишков завърши критиката си, той скача и размахал юмруци като Зевс, изревава с пълен глас:

— Докога ще търпим такива негодяи да позорят учреждението ни? Вън подривниците и рушителите на авторитета на ръководителите!

И навярно с присъщата си героичност и смелост отдавна би запратил по дяволите страхливеца и треперкото Шишков, ако председателят на профкомитета не се застъпваше за него:

— Страхливец, страхливец — това е вярно, но ако го изгоним — какво ще стане с критиката в учреждението? Ами той е единственият, който критикува!

Край