Васил Цонев
Интервю

— Име?

— Спас.

— Презиме?

— Петров.

— Фамилия?

— Андреев.

— Професия?

— Закупчик.

— И какво купувате?

— Слонове.

— Моля?

— Слонове, казах.

— Хм-да… Значи не съм чул грешно. И какво правите с тях?

— От тях правим чирози.

— Да?

— Да.

— Да поясните малко…

— На драго сърце. През 1957 година на плажа „Арапя“ видях Петю Пандира с огърлица, направена от глави на чирози. И тогава ми хрумна идеята — а не би ли могло към главите на чирозите да се прикрепи месо и сетне да се продават като истински чирози.

— Не е лошо, не е лошо… Значи взимате месо от слонове и го прикрепвате към глави от чирози?

— Точно така. Но срещаме известна трудност с главите.

— Защо?

— Ами понеже вече няма чирози и затова няма глави от чирози.

— Виж ти… И откъде намирате все пак глави, за да прикрепвате към тях месо от слонове?

— Правим ги от пластмаса.

— Чудесно. Навярно някаква храносмилаема пластмаса?

— Не. Просто тези, които ядат чирозите — плюят главите.

— Така, така… И къде продавате тези чирози?

— В Кения.

— Чак там?

— Ами да. Нали оттам купуваме слоновете.

— И все лак вие бихте могли да ги продавате и другаде.

— Другаде не са свикнали с вкуса на слонското месо. Например от Павликени ни върнаха тридесет чироза — миришели им на слонове.

— Има логика. А слонските зъби навярно ги продавате?

— Не. От тях правим клечки за зъби.

— Навярно са много скъпи.

— Ужасно. И не заради слоновата кост, а заради щемпела.

— Какъв щемпел?

— Наш. На всяка клечка слагаме щемпел, за да няма фалшификация.

— А имате ли печалба от чирозите?

— Какви чирози?