Васил Цонев
Грузинско гостоприемство

Звъня на Зурхан.

— Здравей, Зурхан. Мисля да намина към Грузия…

— Ти? Господи! Кога идваш? Да изпратя самолет!

— Не, не… просто се колебая… Ако дойда, да речем, в понеделник…

— Понеделник? Ама ти знаеш ли какво говориш! Понеделник… господи! Та тогава е рожденият ден на дъщеря ми. Знаеш ли какво значи това? Това значи половин Грузия на една маса. Това значи да наредим слънцето да свети и през нощта. Това значи да събера всички шарманкаджии на Грузия и…

— А ако дойда във вторник?

— Някой ти е казал!

— Какво ми е казал?

Зурхан шепне:

— Не — ти навярно си чул, че именно във вторник ние правим своите спявки. Над Тбилиси. На две хиляди метра височина, седем ярета, три бъчви вино, гласовете на Грузия. Господи. Та това го няма дори и в сънищата. Ще бъдем аз, Нодар, Агули…

— А ако дойда в сряда?

— Уррррраааааааа!

— Какво има?

— Ами нали в сряда… ха-ха-ха, в сряда е празникът на джигитите! Ти знаеш ли какво е това? Десет хиляди джигити от цяла Грузия — огромно поле, пълно с чевермета и бурета, сто ансамбли, петстотин шарманки, седем цирка…

— А в четвъртък?

Тишина. Зурхан мълчи. Не, не мълчи. Киска се.

— Защо се смееш?

— Защото мисля, че си най-големият хитрец. Знаеш, че точно в четвъртък се жени на Нодар голямата дъщеря. Ти грузинска сватба виждал ли си? Ти знаеш ли какво е това? Това, брат, са три тунгуски метеорита, взети заедно или изчислени в атомни бомби — точно десет хиляди парчета. Ето това ще видиш в четвъртък и затова…

— Добре де, а ако закъснея и дойда в петък?

— Не!

— Какво?

— Няма да идваш в петък.

— Защо… ще сте изморени от сватбата?

— Изморен грузинец? Ти виждал ли си мъртъв бог?

— А защо да не идвам в петък?

— Защото ще се влюбиш в Грузия и няма да искаш да се върнеш. Защото в петък — ха-ха — в петък е най-страшният ден. В петък обрязваме кочовете и… не, ти не можеш да си представиш какво значи това — в океана няма толкова вода, колкото вина ще се излее в този ден и ти…

— А в събота?

— Какво събота?

— Ако дойда в събота?

— Ти ум имаш ли?

— Защо?

— Защото ще се влюбиш. В събота именно идва моята племенница. Най-голямата красавица на Грузия. Завърши медицина в Москва и баща й прави посрещане. Единствена дъщеря. На кого? Ти знаеш ли кой е баща й? Ти знаеш ли какво направи, когато преди пет години дъщеря му се излекува от хрема? Закла двадесет ярета и изля пет бъчви вино. За една хрема. Е, представи си какво ще направи сега, когато дъщеря му се връща с диплома на доктор. Това значи…

— Плашиш ме. Ще дойда в неделя.

— Ела. Но си донеси ковчег.

— Ковчег?

— Да. Защото ще умреш. Защото такова нещо, което ще видиш и чуеш в неделя, се случва веднъж на сто години. Фестивал на старогрузински песни! Знаеш ли какво е това! Пет хиляди мъже с огромни страшни бради, с пищови и дрехи, по-дълги от краката им, които, като зареват, отварят вратите небесни и карат господа бог да се кръсти и да слави името грузинско.

— Слушай, а ако дойда след една седмица?

— Точно това исках да ти предложа и аз. Защото именно след една седмица започва празникът на гроздобера. Гроздобер в Грузия! Това значи второ пришествие, това значи слизането на ангелите на земята, това значи…

— А ако не дойда изобщо?

— Това показва, че си най-големият хитрец.

— Защо?

— Защото дойдеш ли у нас — то значи да умреш от ядене и пиене. А ако не умреш — цял живот ще бъдеш нещастен и ще молиш провидението да те върне поне за миг в Грузия.