Васил Цонев
Има ли разлика между зелето и книгата

И разлика има, и прилика.

Приликата е тази, че и зелето, и книгата имат листа. А разликата е, че на листата на зелето не пише нищо. Във връзка с това моето скромно мнение е, че зелето стои къде-къде по-долу в интелектуално отношение от книгата.

Някои обаче не са на това мнение. Особено зайците. Заекът счита, че зелето е много по-ценно от книгата.

— Аз — каза един заек — никога не съм ял книга. Виж, зеле — да.

И не само зайците. И козите са на това мнение. Да не говорим за други животинчета като прасета и магарета, чиито имена дразнят, тъй като са изпортени от баснописците.

И единственото същество, което предпочита книгата пред зелето, това е човекът.

— Напълно сте прави — кимна един човек, — със зелеви листа например никога не бих могъл да си увия нещо; виж, с листа от книга — да.

Ето че пак сбъркахме. Защото под човек ние разбирахме не оня, който гледа на листата на книгата като средство за увиване, а като средство за повишаване на културата.

И ето — стигнахме до това, до което искахме да се доберем, а именно — че зелето задоволява стомаха, а книгата — ума.

За добичетата задоволяването на стомаха е абсолютно достатъчно. Повече не им трябва. Но за човека (говоря пак за истинския) духовната храна е също важна. Значи излиза, че от човешка гледна точка зелето и книгите са горе-долу еднакво необходими.

Но на практика, в живота, се казва, че много често на зелето се дава предимство. Вярно, продавачите на зеле и продавачите на книги получават една и съща заплата. Но ако погледнем някои допълнителни параграфи, ще видим, че към зелето се слагат известни проценти за фира, за загуби, за изтичане на водата, за доливане на вода, за спукани каци и прочие, и прочие, вследствие на което един продавач на зеле от нашия квартал си купи „Волга“.

Но при продавачите на книги не може и няма фира. Или ако има, тя е само във вреда на продавача. Тоест има книги, които още при произвеждането им са си вече фира, и какво е виновен продавачът, че не се продават. А ако не се продават, планът не се изпълнява и продавачът получава по-малка заплата.

Та мисълта ми е — нека на зелето и книгите се гледа еднакво, респективно — на продавачите на зеле и на книги. Още повече че продавачът на книги след работно време трябва да чете, за да знае какво продава, докато зелето си е зеле — от памтивека до наши дни.