Васил Цонев
Научнофантастичен фейлетон

Като гледам какви ги пишат писателите научнофантасти, тръпки ме побиват. Все се заричам и аз да напиша нещо тръпкопобиващо, ама нали ме е страх, не ща и не ща.

Но вчера махнах с ръка и реших да напиша научнофантастичен фейлетон. Малък. Дребничък. Страничка и половина.

Та за какво става въпрос:

В 2014 година в три и петнайсе следобед отидох да си получа хонорара от касата на списание „Щиглец“.

Главният редактор ме посрещна усмихнат:

— Вие сте първият, който ще получи хонорар по новия метод.

Като чух „нов метод“, настръхнах. Много обичам при получаване на пари старите методи. Кой знае защо, именно касиерите се хвърлят на новите методи като ягуар на яре, и то така, че да отложат, ако не с месец, то поне с ден, плащането.

— Хм — примигнах, — и какъв е новият метод?

— Видите ли — каза главният редактор, — понеже на земята вече няма място за зеленчуци и хлебни изделия, реши се постепенно учрежденията да бъдат пренесени на безплодните астероиди, та по този начин да освободим така нужната за човечеството орна земя. Касата е на астероида „Церера“. Космическият кораб е при вратата. Пътуването е безплатно. Довиждане.

Знаех си, че ще стане нещо в моя вреда, ама нейсе. На мен все такива ми ги правят. Помня веднъж стана преврат в Кувейт и се замислих — какво ли пък може да ми навреди превратът, ама се оказа, че все пак успя. Защото чичото на касиера, който трябваше да ми даде хонорар именно този ден, бил единственият застрелян при преврата (бил шофьор там и при преврата отишъл да позяпа човекът — нали е аванта — та си отишъл). И касиерът, можете ли да си представите, като единствен наследник се качва на самолет и хайде в Кувейт. А до връщането му — касата запечатана.

Качих се с тия мрачни мисли на космическия кораб и след пет минути бяхме вече на „Церера“.

— Както виждате, работим светкавично — потри ръце касиерът, — вашето име?

Казах си името.

Касиерът извади разписката, но изведнъж се намуси.

— Хм — каза, — стараем се да въвеждаме нови методи, ама на̀, нали има, дето дърпат назад. Можете ли да си представите, вашата разписка по недоглеждане не е вписана в хонорарния списък. Трябва просто да се добави. Но това може да стане само с почерка на главния счетоводител, който е на астероида „Юнона“. А този астероид, дявол да го вземе, само преди пет минути мина край нас. Сега иди го гони. Чак след седем години пак ще мине и тогава главният счетоводител ще разпише вашата разписка заедно с новите, които ще постъпят дотогава. Но вие — продължи касиерът — няма какво да се безпокоите, защото тъй и тъй няма къде да ходите. Вярно е, че долетяхте за секунда от Земята дотук, но това е, защото точно в този миг орбитите на Земята и нашия астероид се бяха съвпаднали, а следващото съвпадение ще стане чак след петнадесет години, та…

Спирам дотук фейлетона. Благодаря за вниманието.