Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Фейлетон
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2018)

Издание:

Автор: Васил Цонев

Заглавие: Утро в замъка „Сан Суси“

Издание: първо

Издател: „Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС

Град на издателя: София

Година на издаване: 1976

Тип: Разкази. Фейлетони. Приказки

Националност: българска

Печатница: Държавна печатница „Тодор Димитров“, София

Излязла от печат: 15.VI.1976 г.

Редактор: Димитър Начев

Художествен редактор: Борис Китанов

Технически редактор: Георги Кожухаров

Художник: Генчо Симеонов

Коректор: Лилия Вълчева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4887

История

  1. — Добавяне

Отидох да си купя сирене.

Продавачът ме погледна мрачно:

— Сирене няма.

— Как да няма — показах аз пълната каца, в която плуваше сирене, — а това какво е?

— Дренки е това — избухна продавачът, — плява е. Нали така писахте вие в оплаквателната книга? Сиренето ми било боклук.

— Не съм писал такова нещо.

— Ти не, но тая от вашата група.

— Не съм от никаква група.

— Как така! — учуди се продавачът. — Не си ли от групата на Петров?

— Абе, не — казах.

— Значи си от групата на Стоянов — просветна продавачът, — дето писаха в книгата, че сме образцов магазин?

— Не — казах, — и от тая група не съм.

— Е как така — учуди се управителят, — нашият квартал е разделен на две групи — тая на Петров, която ни мрази, и тая на Стоянов, която ни хвали.

— Ама аз не съм от вашия квартал — казах, — от съвсем друг квартал съм.

— Така ли? — замисли се продавачът. — Много странно.

Отидох да си поставя подметки. Обущарят ме погледна мрачно:

— Нали? А сетне да пишете пак, че…

— Да не ме бъркате — казах, — аз не съм нито от групата на Петров, нито от групата на Стоянов. Току-що пристигнах от провинцията.

— Определете се и тогава — каза обущарят, — защото тия от групата на Стоянов ме бяха емнали и ако не бяха тия от групата на Петров…

Видях аз, че тука в София всичко става с групи и затова, когато реших да напиша филм, отидох на консултация.

— Ако — каза ми консултантът — решиш да правиш научнопопулярен филм, то трябва да държиш за групата на Спиров. Тя има болшинство в худсъвета на научнопопулярниците. Обратно — в документалната студия дай вид, че си приближен до групата на Нешев. В мултфилма — дръж за групата на Киро, докато в игралната студия можеш да бъдеш или с Алексиев, или с Фиков. Еднакво силни са и двете групи, докато тая на Сапунджиев си изпя песента.

По-нататък ми беше вече лесно. А сега имам пълния списък на групите.

За фейлетони — дръж се за групата на Стоев. Групата на Лешев има влияние само в два периферийни вестника, докато тая на Киров я разпердушиниха и им пускат само вицове от по два реда.

Разкази — ако са по-големи — групата на Иванов, за по-къси — групата на Стойчев. Временна забрана за групата на Каишев.

В поезията е малко по-сложно — на пръв поглед връх има официалната група на Станчев, но някак си подмолно, отдолу, по неведоми пътища се печатат повече стихове на приближените на Нешев. (Говори се, че именно тази група скоро ще стане официалната, докато тази на Станчев ще отиде на второ място. Проблясват и надежди за младата група на Симеонов, докато тази на Дерменджиев поне три години няма да пее.)

При романите традиционната група на Тилилейски си държи знамето, но благодарение на натиска на критиците критикуваната доскоро група на Симидчиев си проби път и издателствата гледат вече благосклонно. В никакъв случай групата на Гемиджийски.

Ако искаш да идеш в чужбина — групата на Ставрев.

Творческия фонд — групата на Далкалъчев.

Почивна станция, командировки из страната — групата на Данчев и близката до нея група на Кънчев.

Разрешително за биене на диви свине — групата на Сапунджиев.

Билети за концерти, балети, театри — Мишев.

Наказания, уволнения, отрицателни критики — групата ми. И т.н.

Край