Лъв и мишка (Българска народна приказка)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
Еми (2018)

Издание:

Автор: Ангел Каралийчев; Николай Тодоров

Заглавие: Силян Щърка

Издател: „Български художник“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1979

Тип: Приказки

Националност: Българска

Печатница: ДП Балкан, София

Излязла от печат: 20.V.1979 г.

Главен редактор: Иван Иванов

Художествен редактор: Кирил Гюлеметов

Технически редактор: Здравко Божанов; Петър Янев

Рецензент: Любомир Георгиев

Художник: Стоимен Стоилов

Коректор: Димитрия Петрова; Лидия Станчева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4131

История

  1. — Добавяне

Истина ли е, или измислица? Имало една мишчица. Така започва нашата приказчица…

Тая мишчица живеела край леговището на един лъв и се хранела с остатъците от неговите гощавки. Като я гледал такава мъничка, слабичка, той й рекъл веднъж:

— Защо си се родила ти, клетата, само да береш страхове и всеки звяр да ти надвива? Я ме виж мен! Аз съм царят на животните. Като ревна, всичко живо се крие и никой не смее да ми излезе насреща. Само да замахна с опашката си и ще те спитя.

— Вярно е, царю-господарю, ти си много мощен. Ала знай, че понякога слабият е по-силен от силния — отвърнала мишката.

— Ха-ха! — засмял се лъвът и си тръгнал като горделиво размахвал опашката си.

Случило се тъй, че един ден лъвът попаднал в мрежата на ловците. Заревал, заскачал, заблъскал се царят на животните. А колкото повече се дърпал, толкова повече се омотавал в яките въжета. Накрай останал без сили, отпуснал се и се оставил на съдбата си.

Чула мишката страховития лъвски рев и излязла из дупчицата си да разбере какво става. Видяла, че могъщият й съсед лежи задъхан, с изплезен език и от устата му капе пяна. Попитала го:

— Какво ти има, царю-господарю? Защо ревеш тъй, че цялата планина проглуши?

— Я ми се махай от очите, гадино недна! Дошла си да ми гледаш неволята и да ми се присмиваш!

— Не съм дошла да се радвам на неволята ти, досега само добро съм видяла от тебе. Кажи, каква ти е мъката, пък аз, ако мога, да ти помогна? — отговорила смирено мишчицата и се поотместила по-настрана, защото лъвът я гледал със страшни кървясали очи.

— Не виждаш ли как съм се омотал в тая проклета мрежа? — изръмжал запъхтян лъвът. — Подир малко ще дойдат ловците. Ще ме вържат с железни синджири и ще тръгнат да ме развеждат по градове и паланки, да ме задяват децата и да ме мъчат хората. Аз изхабих всичката си сила и не можах да се отърва от въжетата, та ти ли, нищожно мъниче, ще ми помогнеш?

— Е, царю-господарю, дойде време да разбереш онова, що веднъж ти казах: слабият понякога е по-силен от силния — повторила мишчицата. — Стой мирно! Аз ей сегинка ще те избавя.

И мъничкото мишленце почнало да гризе с острите си зъбчета мрежата: кръц! кръц! кръц! Не минало много време и то прегризало яките въжета и жилавите канапи — освободило лъва.

А той, гдето беше насъбрал толкова страхове и ядове, хукнал да бяга, колкото му държат нозете и все си думал: „Виж ти, какъв бил светът! Аз, могъщият цар на животните, сега дължа живота си на това мъничко мишле!“.

Край