Хитрият петел (Българска народна приказка)

Гащатият петел разперил криле, дигнал се на плета и почнал да кукурига с цялото си гърло. От съседната горичка се показала Кума Лиса.

— Добър ден! — викнала тя. — Чух те като кукуригаше. Чудно пееш! Само едно нещо не зная — дали можеш да пееш тъй, както пееше баща ти?

— Че как пееше баща ми?

— Той стъпваше на плета с единия си крак, затваряше едното си око и почваше силно да кукурига. Ненадминат певец беше…

— И аз мога тъй! — рекъл петелът и като се изправил на един крак, затворил око и изкукуригал.

— Ами можеш ли, както стоиш на един крак, да затвориш и двете си очи и тъй да пееш?

— Мога! — викнал петелът. Но щом затворил очите си, лисицата подскокнала и го хванала.

Отнесла го в гората, стъпила върху него и се приготвила да го яде.

— Ех — въздъхнал петелът, — едно време твоята майка не правеше тъй!

— Ами как правеше? — попитала лисицата.

— Тя, когато хванеше петел, преди да го яде, имаше обичай да си прочете молитвата. Набожна лисица беше.

— Аз съм също като майка си! — отвърнала лисицата и решила също да си прочете една молитва. Дигнала си предните крака към небето, затворила си очите и зашепнала молитва.

Петелът тъкмо това чакал. Щом лисицата го пуснала, той подхвръкнал бърже и кацнал на съседното дърво.

— Гръм да ме убие, надхитри ме! — засрамила се лисицата, облизала се, преглътнала и си заминала гладна в гората.