Маргарита Лечева, Освалд Лечев
Разговор за смисъла на живота

Всяка среща с Михаил Анчаров е празник. Защото в разговора с него вземат участие и мъдростта, и красотата, и любовта към човека.

Историята на човечеството е борба за по-добър живот, за щастие. Борба срещу природните и обществени сили, които пречат на човека да бъде щастлив. Но за какъв живот мечтае и се бори той през хилядолетията?

В „Илиадата“ Омир е изразил тъгата на човечеството по отиващия си Златен век. Тогава човек е бил велик с делата си. По-скъпи от живота за него са били дългът пред родината, воинската чест и доблест, справедливостта, истината. И затова героите на Омир са равни на боговете, дори стоят по-високо от тях.

Дон Кихот на Сервантес мечтае за онзи Златен век, когато е нямало мое и твое, когато всичко е било на всички, когато не са съществували дори като понятие човешките пороци.

С появата на собствеността и класите пороците навлизат в живота на хората и Златният век остава в съзнанието им отначало като спомен, а след това се превръща в една мечта за бъдещето. В борба за тази мечта човекът е постигнал много — науката и техниката облекчиха труда на човека и му осигуриха отлични материални условия за живот. Върху една голяма част от нашата планета съществува справедлив обществен строй — социалистическият. И ето, човечеството е най-сетне пред прага на Златния век. Какво още му е нужно, за да бъде щастливо? Вечен двигател? Не! — казва Анчаров. Някои си представят Златния век като пълно безделие. Машините ще осигуряват всичко, което е необходимо за човека, за неговото съществуване и той няма какво да прави. И това според тях е щастието. А какво всъщност е нужно на човека? Нужна му е работа по душа. А за да работи добре, му е нужна ласка, внимание, уважение. Нужно му е да вярват в неговите способности, да чакат, да се надяват на плодовете на неговия труд. За човека е важна първата част от формулата на комунизма — от всекиго според способностите. Защото ако престанат да вярват, да се надяват на проявите на неговия талант, той ще бъде нещастен, дори ако получава според потребностите си. „Другарю! Знай и вярвай, че ти си най-необходимият човек на земята“ — е казал Горки. Всяка професия е необходима. И във всяка професия човек може да бъде гений. Обществото трябва да е устроено така, че всеки човек да работи в тази област, за която има талант, призвание.

Какво още е нужно, за да настъпи Златният век? Преди всичко — човекът да бъде Човек. Твърде дълъг е периодът на несправедливите експлоататорски общества в човешката история. Векове наред те са убивали у него главното му качество, онова, което го отличава от животните, което го прави Човек. Това е способността му да съчувствува на другите, да изпитва нежност към другите, към животните и техните малки, към детето на врага. Нежността е висшето образование на сърцето. Златният век ще настъпи не когато бъде изобретен вечният двигател (макар че и това е необходимо), а когато хората станат човечни и започнат да изпитват нежност дори към един малък „отвратителен“ гущер.

Коя е последната пречка по пътя към осъществяването на всичко това? Еснафът. Еснафът е последният психологически тип (не социален!), който носи в себе си пороците на многовековната човешка история — злоба, завист, користолюбие, алчност, егоизъм, властолюбив, безчовечност! Той е първоосновата и първоизточникът на фашизма и затова последната битка по пътя към Златния век, към Комунизма е битката срещу еснафа. Начело на тази битка стоят поетите. Те са, които тревожат човешките души, които разгарят пламъка на неспокойствието, мечтата по непостигнатото. И затова в деня, в който ще настъпи Златният век, хората ще издигнат паметник не на изобретателя на вечния двигател, а на незнайния поет.

Тази книга се чете на един дъх. В нея най-смелата фантазия се редува с ясен реализъм. Точни исторически картини се преплитат с дръзки научни хипотези. Анчаров ни спечелва с безкомпромисната си борба срещу шаблона в мисленето, срещу всякакъв консерватизъм и тесногръдие. Неговата изключителна ерудиция в областта на науката, изкуството и литературата се съчетава с едно евристично мислене. А съвременният човек е жаден за нови мисли и вълнения, за нови потресения на чувствата, както казва писателят. Затова книгата ще бъде приета от всички, които със сърце и ум търсят истината за живота и за своя век. Оттам идва очарованието на Анчаровото творчество, което не принадлежи към нито един определен жанр.

И още нещо ни покорява у Анчаров. Водещо начало в неговата проза-поезия е оптимистичното начало. Чрез разказите за гениите Леонардо да Винчи, Шекспир и Бетховен той сякаш разтърсва човечеството за раменете и го зове на поход към красотата, заклина човека да повярва в своето величие.

Анчаров нарича книгата си фантастична трилогия. Но за него фантастиката е идеалната представа за живота в бъдещето. Неговият фантастичен свят е равнозначен на най-смелите мечти на човечеството за хармония и красота. На поход за красотата са тръгнали и главните му герои — физикът Алексей Аносов, художникът Костя Якушев и поетът Гошка Памфилов.

Приятна среща с тях, драги читателю!