Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Заветни лири
Антология на руската класическа поезия - Оригинално заглавие
- Сопернице, ???? (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Георги Мицков, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe (2011 г.)
- Корекция и форматиране
- NomaD (2013 г.)
Издание:
Заглавие: Заветни лири
Преводач: Ана Александрова; Александър Миланов; Андрей Германов; Василка Хинкова; Григор Ленков; Любен Любенов; Надя Попова; Добромир Тонев; Димо Боляров; Янко Димов; Петър Алипиев; Георги Мицков; Петър Велчев; Стоян Бакърджиев; Николай Бояджиев; Никола Попов; Рада Александрова; Кирил Кадийски; Иван Теофилов; Иван Николов; Иванка Павлова
Език, от който е преведено: Руски
Издание: Първо
Издател: ДИ „Народна култура“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1983
Тип: Антология
Националност: Руска
Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — София
Излязла от печат: декември 1983 г.
Редактор: Иван Теофилов
Художествен редактор: Ясен Васев
Технически редактор: Езекил Лападатов
Художник: Николай Пекарев
Коректор: Стефка Добрева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/784
История
- — Добавяне
Аз вярвам, тя е тъй чудесна,
но и с небесни светлини
не би могла с прищявка лесна
венеца ми да затъмни.
Многоколонен и обширен,
сияе моят светъл храм,
тамян упоен и безспирен
благоухае вечно там.
Там съм царица! Аз владея
покорни рими със любов,
стиха ми — бич! — виси над нея,
и безпощаден, и суров
Дактилът, пеещ с плясък строен,
го сменя ямба е огнен зной,
до анапеста неспокоен
хорей изпращам — светъл рой.
И звучно строфите преливат,
препускат с чудна лекота,
венци за милия ми свиват
от най-уханните цветя.
Коя обича той от двете?
Дано умът ти обясни:
олтарите на боговете
не са за всякакви жени.
О, нека те зоват прекрасна,
но твойта земна красота
ще чезне бледа и безгласна
пред лирата и песента.