Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
И крики оргии, и гимны ликованья…, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2013 г.)

Издание:

Заглавие: Заветни лири

Преводач: Ана Александрова; Александър Миланов; Андрей Германов; Василка Хинкова; Григор Ленков; Любен Любенов; Надя Попова; Добромир Тонев; Димо Боляров; Янко Димов; Петър Алипиев; Георги Мицков; Петър Велчев; Стоян Бакърджиев; Николай Бояджиев; Никола Попов; Рада Александрова; Кирил Кадийски; Иван Теофилов; Иван Николов; Иванка Павлова

Език, от който е преведено: Руски

Издание: Първо

Издател: ДИ „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1983

Тип: Антология

Националност: Руска

Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — София

Излязла от печат: декември 1983 г.

Редактор: Иван Теофилов

Художествен редактор: Ясен Васев

Технически редактор: Езекил Лападатов

Художник: Николай Пекарев

Коректор: Стефка Добрева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/784

История

  1. — Добавяне

Блестят оръжия, отекват химни шумни.

Сияе вечен празник с цветни светлини,

а редом с тях крещят страдания безумни,

пролята кръв тече, оковен звън звъни.

С тържествени венци е увенчан разврата,

трудът е поруган. Сияе празният глупец

и плаче със сълзи незрими в тишината

изгубен сред тълпите неразбран мъдрец.

Това ли е животът? Мъдрото творение —

разумният човек? О, няма в тоя звън

и шум, и маскарад, ни смисъл, ни значение —

като във пошъл, безобразен, трескав сън.

Но той притиска, както би притискал

ковчегът живия, пристегнал ум и гръд,

в безсънни нощи тъй гори те, че би искал

от него да избягаш, ала няма път!

Понякога сънувам чуден сън: пред мене

разстила се безкрай безмълвна равнина,

люлеят се жита, а над води студени —

градина сенчеста във златна светлина.

И моят роден край със тръпки тайни, меки

при себе си ме вика с нежен зов,

и всичко, дето съм изгубил аз, навеки,

ми обещава пак — и радост, и любов.

Но който знай, че труд и битки величави

не са мираж, ни блян, ни празен книжен шум,

не ще отпусне той ръцете си корави;

не ще се спре тревожният му търсещ ум.

Не съм живота крил страхливо зад измяни,

не съм го украсявал със изкуствен цвят,

а без боязън, бавно в зеещите рани

спокойно слагах пръст като другар и брат.

Със силата на мъка и тревога здрава

до днес живота проверявах всеки час

и няма вече тих покой или забрава,

и вечно ще се боря и ще страдам аз.

Край