Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Колодники, ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2013 г.)

Издание:

Заглавие: Заветни лири

Преводач: Ана Александрова; Александър Миланов; Андрей Германов; Василка Хинкова; Григор Ленков; Любен Любенов; Надя Попова; Добромир Тонев; Димо Боляров; Янко Димов; Петър Алипиев; Георги Мицков; Петър Велчев; Стоян Бакърджиев; Николай Бояджиев; Никола Попов; Рада Александрова; Кирил Кадийски; Иван Теофилов; Иван Николов; Иванка Павлова

Език, от който е преведено: Руски

Издание: Първо

Издател: ДИ „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1983

Тип: Антология

Националност: Руска

Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — София

Излязла от печат: декември 1983 г.

Редактор: Иван Теофилов

Художествен редактор: Ясен Васев

Технически редактор: Езекил Лападатов

Художник: Николай Пекарев

Коректор: Стефка Добрева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/784

История

  1. — Добавяне

Зад степите слънцето чезне,

далече златее ковил,

прозвънват окови железни

и всичко прахът е покрил.

 

Затворници е тежки окови

помитат праха и вървят.

Челата им — голи, сурови,

в сърцата им — мисли тежат.

 

С тях сенките дълги се влачат,

две кранти талига влекат.

Лениво конвойните крачат

с тях вечно по техния път.

 

„Ех, братя, подкарайте песен,

дано да забравим скръбта!

Че с жребий жесток и нелесен

родени сме тук, на света.“

 

Запяха. И волно нагоре

стихът се разлива, звъни —

за ширните волжки простори,

за даром отминали дни.

 

За степи свободни те пеят,

за дивия, волния път.

Денят става нощ. А сред нея

оковите пътя метат…

Край