Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Мечтания, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2013 г.)

Издание:

Заглавие: Заветни лири

Преводач: Ана Александрова; Александър Миланов; Андрей Германов; Василка Хинкова; Григор Ленков; Любен Любенов; Надя Попова; Добромир Тонев; Димо Боляров; Янко Димов; Петър Алипиев; Георги Мицков; Петър Велчев; Стоян Бакърджиев; Николай Бояджиев; Никола Попов; Рада Александрова; Кирил Кадийски; Иван Теофилов; Иван Николов; Иванка Павлова

Език, от който е преведено: Руски

Издание: Първо

Издател: ДИ „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1983

Тип: Антология

Националност: Руска

Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — София

Излязла от печат: декември 1983 г.

Редактор: Иван Теофилов

Художествен редактор: Ясен Васев

Технически редактор: Езекил Лападатов

Художник: Николай Пекарев

Коректор: Стефка Добрева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/784

История

  1. — Добавяне

И нека да скове октомври с хлад домът ти,

дъжд силен да ръми; в здрачените стъкла

градушка да звъни и локвите да мъти,

и черните ели да свива буря зла;

и даже без тъга, без капка съпротива

навъсеният ден-болник да си отива,

на нощната мъгла и хлад предал света —

аз в есенния мрак не чувствам самота.

Седя в креслото свит, от спомени красиви

обгърнат и пред мен, под лунния светлик,

трепти вълшебен свят от сенки причудливи

и оживяват те; по-ясно с всеки миг

лицата разпознал, душите им съзирам

и в земната им плът повярвал, подозирам,

че котаракът чер, потънал в сън блажен,

уши наостря там, под старите икони,

потръпва изведнъж — и да не ги прогони —

зеници жълти впил, бди в мрака притаен…

Край