Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Сомнение, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2013 г.)

Издание:

Заглавие: Заветни лири

Преводач: Ана Александрова; Александър Миланов; Андрей Германов; Василка Хинкова; Григор Ленков; Любен Любенов; Надя Попова; Добромир Тонев; Димо Боляров; Янко Димов; Петър Алипиев; Георги Мицков; Петър Велчев; Стоян Бакърджиев; Николай Бояджиев; Никола Попов; Рада Александрова; Кирил Кадийски; Иван Теофилов; Иван Николов; Иванка Павлова

Език, от който е преведено: Руски

Издание: Първо

Издател: ДИ „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1983

Тип: Антология

Националност: Руска

Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — София

Излязла от печат: декември 1983 г.

Редактор: Иван Теофилов

Художествен редактор: Ясен Васев

Технически редактор: Езекил Лападатов

Художник: Николай Пекарев

Коректор: Стефка Добрева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/784

История

  1. — Добавяне

И нека да говорят, че поезията е мечта,

безумен, трескав блян на дух отровен,

че е светът й грешен и лъжовен,

че е химера бледа всяка красота;

и нека пътешественикът каже,

че нямало сирени морски, че дриади

в горите не живеят, че мираж са даже

в потока бистър златокосите наяди;

и нека Зевс не мята гневно мълния

с длан поразяваща, обхванат от обида,

и нощем да не слиза Хелиос, безмълвния,

в чертога пурпурен при своята Фетида…

Така да е! Но надвечер листата

тъй тайнствено полюшват се; вълните

с такъв копнеж приемат в дълбината

залязващото слънце, висините

луната озарява съкровено;

тъй сладкозвучно нейде ручей блика,

че вслушва се сърцето запленена

на цялата природа във езика.

И ти неволно простите явления

даряваш с живи, тайнствени черти,

а на прекрасните си заблуждения

и свято вярваш, и не вярваш ти!

Край