Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Быстро тают снега, побежали ручьи…, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2013 г.)

Издание:

Заглавие: Заветни лири

Преводач: Ана Александрова; Александър Миланов; Андрей Германов; Василка Хинкова; Григор Ленков; Любен Любенов; Надя Попова; Добромир Тонев; Димо Боляров; Янко Димов; Петър Алипиев; Георги Мицков; Петър Велчев; Стоян Бакърджиев; Николай Бояджиев; Никола Попов; Рада Александрова; Кирил Кадийски; Иван Теофилов; Иван Николов; Иванка Павлова

Език, от който е преведено: Руски

Издание: Първо

Издател: ДИ „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1983

Тип: Антология

Националност: Руска

Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — София

Излязла от печат: декември 1983 г.

Редактор: Иван Теофилов

Художествен редактор: Ясен Васев

Технически редактор: Езекил Лападатов

Художник: Николай Пекарев

Коректор: Стефка Добрева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/784

История

  1. — Добавяне

Пак снегът се топи, светли вади текат,

небесата по-топло синеят…

Още малко — и славеи ще долетят,

трели влюбени те ще запеят.

 

Всички чакат с копнеж тебе, пролет! И аз

днес очаквам с тъга притаена

да повее ветрец и в предутринен час

да осъмне гората — зелена.

 

Запленил моя дух, този шум и преди

примирение ми е навявал;

и е стихвала злобата в мойте гърди,

и съм вярвал, обичал, прощавал.

 

И дочувал съм глас да шепти: „Притвори

уморени клепачи навеки —

не е страшна смъртта в тези ясни зори,

в тези нощи, уханни и меки.“

 

И макар че боли да напуснеш света

в миг, когато цъфти и прелива,

е блаженство все пак, превъзмогнал скръбта,

да угаснеш без жалба горчива.

Край