Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
От Козьмы Пруткова к читателю, ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2013 г.)

Издание:

Заглавие: Заветни лири

Преводач: Ана Александрова; Александър Миланов; Андрей Германов; Василка Хинкова; Григор Ленков; Любен Любенов; Надя Попова; Добромир Тонев; Димо Боляров; Янко Димов; Петър Алипиев; Георги Мицков; Петър Велчев; Стоян Бакърджиев; Николай Бояджиев; Никола Попов; Рада Александрова; Кирил Кадийски; Иван Теофилов; Иван Николов; Иванка Павлова

Език, от който е преведено: Руски

Издание: Първо

Издател: ДИ „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1983

Тип: Антология

Националност: Руска

Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — София

Излязла от печат: декември 1983 г.

Редактор: Иван Теофилов

Художествен редактор: Ясен Васев

Технически редактор: Езекил Лападатов

Художник: Николай Пекарев

Коректор: Стефка Добрева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/784

История

  1. — Добавяне

С усмивка на тъпа невяра, профан, ти

лицето ми гледаш и гордия взор;

защо предпочиташ пред моите таланти

контетата столични с техния спор.

 

За мене звучи като в книга познато,

че ти от суетен живот си обзет,

че ти се надсмиваш над дръзкото ято

поети; но слушай какво е поет.

 

Тоз, който си служи със римата точно

и ритъма учи години подред

и който, страдалец, се крие нарочно

от чуждия поглед — това е поет!

 

Тоз, който не страда от жалост човешка,

за който светът е презрян и проклет

и чуждите сълзи посреща с насмешка —

това е велик и всесилен поет!

 

Тоз, който обича старинна Елада,

Ахарна обича, Олимп и Милет,

Венера, Юнона и Зевс, и Палада —

това е изящен, пластичен поет!

 

Тоз, който заляга в стиха му да има

не смисъл, а огън, ракет, водомет

и ритъм с почукване мерен, и рима —

това е, повярвай ми, също поет!…

 

Не бой се, че гледаме с дързост чепата,

че ходим сурови, че пазим престиж,

че вдигаме гордо глава над тълпата;

по друго какво ли ще ни… отличиш?!

 

Презрение виждаш в поета и злоба;

той крачи прегърбен под тежкия кръст;

но я погледни го с каква е утроба:

душевно — добър, и физически — тлъст.

Край