Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Заветни лири
Антология на руската класическа поезия - Оригинално заглавие
- От Козьмы Пруткова к читателю, ???? (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Иван Николов, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe (2011 г.)
- Корекция и форматиране
- NomaD (2013 г.)
Издание:
Заглавие: Заветни лири
Преводач: Ана Александрова; Александър Миланов; Андрей Германов; Василка Хинкова; Григор Ленков; Любен Любенов; Надя Попова; Добромир Тонев; Димо Боляров; Янко Димов; Петър Алипиев; Георги Мицков; Петър Велчев; Стоян Бакърджиев; Николай Бояджиев; Никола Попов; Рада Александрова; Кирил Кадийски; Иван Теофилов; Иван Николов; Иванка Павлова
Език, от който е преведено: Руски
Издание: Първо
Издател: ДИ „Народна култура“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1983
Тип: Антология
Националност: Руска
Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — София
Излязла от печат: декември 1983 г.
Редактор: Иван Теофилов
Художествен редактор: Ясен Васев
Технически редактор: Езекил Лападатов
Художник: Николай Пекарев
Коректор: Стефка Добрева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/784
История
- — Добавяне
С усмивка на тъпа невяра, профан, ти
лицето ми гледаш и гордия взор;
защо предпочиташ пред моите таланти
контетата столични с техния спор.
За мене звучи като в книга познато,
че ти от суетен живот си обзет,
че ти се надсмиваш над дръзкото ято
поети; но слушай какво е поет.
Тоз, който си служи със римата точно
и ритъма учи години подред
и който, страдалец, се крие нарочно
от чуждия поглед — това е поет!
Тоз, който не страда от жалост човешка,
за който светът е презрян и проклет
и чуждите сълзи посреща с насмешка —
това е велик и всесилен поет!
Тоз, който обича старинна Елада,
Ахарна обича, Олимп и Милет,
Венера, Юнона и Зевс, и Палада —
това е изящен, пластичен поет!
Тоз, който заляга в стиха му да има
не смисъл, а огън, ракет, водомет
и ритъм с почукване мерен, и рима —
това е, повярвай ми, също поет!…
Не бой се, че гледаме с дързост чепата,
че ходим сурови, че пазим престиж,
че вдигаме гордо глава над тълпата;
по друго какво ли ще ни… отличиш?!
Презрение виждаш в поета и злоба;
той крачи прегърбен под тежкия кръст;
но я погледни го с каква е утроба:
душевно — добър, и физически — тлъст.