Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Дума (Сторона наша убогая…), (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2013 г.)

Издание:

Заглавие: Заветни лири

Преводач: Ана Александрова; Александър Миланов; Андрей Германов; Василка Хинкова; Григор Ленков; Любен Любенов; Надя Попова; Добромир Тонев; Димо Боляров; Янко Димов; Петър Алипиев; Георги Мицков; Петър Велчев; Стоян Бакърджиев; Николай Бояджиев; Никола Попов; Рада Александрова; Кирил Кадийски; Иван Теофилов; Иван Николов; Иванка Павлова

Език, от който е преведено: Руски

Издание: Първо

Издател: ДИ „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1983

Тип: Антология

Националност: Руска

Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — София

Излязла от печат: декември 1983 г.

Редактор: Иван Теофилов

Художествен редактор: Ясен Васев

Технически редактор: Езекил Лападатов

Художник: Николай Пекарев

Коректор: Стефка Добрева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/784

История

  1. — Добавяне

Много бедна е земята ни —

няма и трева за кравата.

Само си седи, почесвай се

и ругай живота здравата.

 

Спиш, не спиш — лежи на печката,

милвай се на гладно с милата,

трупай нови тежки дългове,

пръскай си без полза силата.

 

А беда по-лоша има ли —

да те гони вечно нуждата!

Тръгнеш да се цаниш някъде —

все по хората, по чуждото!

 

Семипалови, търговците,

никак не признават постите

и като вода във чашата

сипват масло: не са прости те!

 

В празник имат тлъсто овнешко,

над чорбата пара носи се —

ще се пръснат от преяждане,

па току отпуснат пояси!

 

Хъркат цяла нощ преситени,

денем работят стопаните.

Ей! Вземете ме на работа,

че за труд сърбят ме дланите!

 

Заповядайте през лятото

да обръщам целините ви,

заповядайте през зимата

да сека дърва в горите ви —

 

как ще падат с трясък дъбове

и ели със сняг накитени:

как ще бляскат като сребърни

в бял калпак от скреж косите ми!

Край