Николай Некрасов
Пияница

Във трезво положение

животът е горчив.

Душевно угризение

и гняв, и срам парлив,

в гърдите скръб мъчителна…

И търсиш като луд

ту слава съблазнителна,

ту грях, ту тежък труд…

По-бедна става бедната

къщурка в трезвен час

и твойта майка, бледната,

по-бледна е тогаз.

Кому ли ти потребен си —

объркано вървиш,

от всички и от себе си

самичък се гнусиш,

от злоба път не виждаш ти…

Във всеки твой парцал

с насмешчици обиждащи

светът се втренчва цял!

И всичко в сън сънувано,

красиво и в лъчи

върти се разлудувано

пред твоите очи!

И триста изкушения

раздразват те така,

че мамят престъпления

нетвърдата ръка…

А малко искат всичките —

за мама трябва цяр

и дрешки за сестричките…

И ти ще бъдеш цар!

Да, да не беше тежкият

унищожаващ труд,

живял бих по човешки аз,

не бих пил като луд!

От твоя път губителен

отказал бих се аз

и в друг труд, обновителен,

изгарял бих тогаз!

 

Но вън враждебно чака те

светът, в мъгла обвит…

Един път за беднякът е —

към кръчмата — открит!