Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Заветни лири
Антология на руската класическа поезия - Оригинално заглавие
- Бессонница, 1829 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Йордан Ковачев, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe (2011 г.)
- Корекция и форматиране
- NomaD (2013 г.)
Издание:
Заглавие: Заветни лири
Преводач: Ана Александрова; Александър Миланов; Андрей Германов; Василка Хинкова; Григор Ленков; Любен Любенов; Надя Попова; Добромир Тонев; Димо Боляров; Янко Димов; Петър Алипиев; Георги Мицков; Петър Велчев; Стоян Бакърджиев; Николай Бояджиев; Никола Попов; Рада Александрова; Кирил Кадийски; Иван Теофилов; Иван Николов; Иванка Павлова
Език, от който е преведено: Руски
Издание: Първо
Издател: ДИ „Народна култура“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1983
Тип: Антология
Националност: Руска
Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — София
Излязла от печат: декември 1983 г.
Редактор: Иван Теофилов
Художествен редактор: Ясен Васев
Технически редактор: Езекил Лападатов
Художник: Николай Пекарев
Коректор: Стефка Добрева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/784
История
- — Добавяне
Звъни часовникът в нощта —
еднообразно, всекичасно!
На мрака нощен повестта
и странно ни звучи — и ясно!
Без скръб, спокойно кой от нас
е слушал времето как стене
посред просторите стъмени
с пророчески прощален глас?
Светът сиротен ни изглежда
от зла съдба настигнат в миг,
а ний сами сме, без надежда —
с природата в двубой велик.
И като призрак тих застава
животът ни накрай света
и с нашто време, с нашта слава
бледнее в мрака на нощта.
И вече ново, младо племе
на слънце радостно цъфти,
а нас и старото ни време
забрава мрачна приюти.
И рядко само с ек печален,
дълбоко в полунощен час,
медта с гласа си погребален
по някой път оплаква, нас.