Николай Язиков
Скучае воинът без война…

Скучае воинът без война,

за скъп чеиз — девойки млади,

съпруг — без своята жена,

а господарят — без паради.

 

Аз, мразещ всяка суета,

с душа на музите подвластна —

защо скучая? Без мечта

съм аз, невдъхновено гасна…

 

И без душа останал аз —

тъй както без лулата вярна

студента — мъкна час след час

тъгата си нелицемерна.

 

И в тази тъжна тишина

аз бъркам пак с ръка несмела

във джоба, пуст като страна,

която битка е помела.

 

А случваше се да гори

и моята лула богато

и музата да ме дари

със стихове от чисто злато…

 

Възторзите ми — проумях! —

били са сънища приятни.

И спомен е тютюнът, ах,

със радостите ароматни.

 

Стоя самотен — от света

и мен самия недоволен.

Не пиша аз и не чета,

и здрав съвсем, съм като болен.

 

Тъй вечно чакащата бал,

ала увехнала Лейла

стои, обзета от печал,

без червила и без белила.

 

Не могат да я веселят

ни пищна дреха, ни наслада.

И в сведения взор блестят

горчиви сълзи от досада.

 

13 октомври 1823