Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Признание, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2013 г.)

Издание:

Заглавие: Заветни лири

Преводач: Ана Александрова; Александър Миланов; Андрей Германов; Василка Хинкова; Григор Ленков; Любен Любенов; Надя Попова; Добромир Тонев; Димо Боляров; Янко Димов; Петър Алипиев; Георги Мицков; Петър Велчев; Стоян Бакърджиев; Николай Бояджиев; Никола Попов; Рада Александрова; Кирил Кадийски; Иван Теофилов; Иван Николов; Иванка Павлова

Език, от който е преведено: Руски

Издание: Първо

Издател: ДИ „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1983

Тип: Антология

Националност: Руска

Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — София

Излязла от печат: декември 1983 г.

Редактор: Иван Теофилов

Художествен редактор: Ясен Васев

Технически редактор: Езекил Лападатов

Художник: Николай Пекарев

Коректор: Стефка Добрева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/784

История

  1. — Добавяне

От мен не искай лицемерна нежност ти,

сърцето ми не скрива хладността печална.

Ти права си, с чуден огън не пламти

там любовта първоначална.

        Напразно исках в паметта да призова

и образа ти мил, и своите мечтания:

        спят мъртво моите възпоминания,

        аз клех се, но насила бе това.

 

Не съм пленен от друга днес. И злата

ревнивост от сърцето прогони;

но във раздяла минаха тъй много дни,

но в бурния живот се разпиля душата.

        И ти като невярна сянка там

живя, и рядко аз те виках, отчуждено,

        и пламъкът, отслабнал постепенно,

        в душата ми угасна сам.

 

Самотник съм. Сърцето ми е зажадняло

        пак за любов. Но на любовен зов

не ще се отзова: упойва ни всецяло

        тя само — първата любов.

 

Скърбя; но и скръбта минава, примирена,

че победи ме вече властната съдба:

дали не ще се слея с общата тълпа?

Приятелка без обич — може би — ще взема.

Ръце, за брак обмислен, ще си подадем

        и ще стоя пред аналоя

до нея — нежна, вярна, като в сън блажен,

        и ще я назова аз моя;

дочула, не завиждай с упрек озлобен:

не ще си размениме ние мисли скрити,

в душите си капризите ще укротим:

        и не сърцата свои пред венците,

        съдбите си ще съединим.

 

Прости! В един общ път вървяхме устремени:

избрах си нов път — и ти си избери;

безплодната печал със разум усмири,

и, моля, празен спор ти не започвай с мене.

        Без власт над себе си, сами

        в безгрижно младите години

        обети даваме взаимни,

навярно смешни за съдбовни изпитни.

Край