Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Родина, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2013 г.)

Издание:

Заглавие: Заветни лири

Преводач: Ана Александрова; Александър Миланов; Андрей Германов; Василка Хинкова; Григор Ленков; Любен Любенов; Надя Попова; Добромир Тонев; Димо Боляров; Янко Димов; Петър Алипиев; Георги Мицков; Петър Велчев; Стоян Бакърджиев; Николай Бояджиев; Никола Попов; Рада Александрова; Кирил Кадийски; Иван Теофилов; Иван Николов; Иванка Павлова

Език, от който е преведено: Руски

Издание: Първо

Издател: ДИ „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1983

Тип: Антология

Националност: Руска

Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — София

Излязла от печат: декември 1983 г.

Редактор: Иван Теофилов

Художествен редактор: Ясен Васев

Технически редактор: Езекил Лападатов

Художник: Николай Пекарев

Коректор: Стефка Добрева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/784

История

  1. — Добавяне

Дъбрави и поля, и дом свещен, при вас —

места на моя род — ще се завърна аз!

Ще се завърна при домашните икони!

Да тачат други днес моралните закони

и да ценят съда ревнив на глупостта;

свободен най-подир от всяка суета,

от неспокоен сън, от ветрени желания

и чашата изпил на ранни изпитания,

не търся призрак аз, а щастие за мен.

Към родната страна днес бързам уморен,

под покрива любим спокойно да почина.

О, свиден бащин дом! Обичана родина!

О, родни небеса! Незвучният ми глас

и в чуждата страна замислен пя за вас,

ще ме облъхнете с щастлива радост вие.

Тъй както в пристана плувецът, без да крие

усмивката, седи с изправена глава

и слуша на вълни развихрени рева,

тъй аз, не молейки за злато небесата,

спокоен домашар на къща непозната,

ликът си от съда на хората прикрил,

в кръга приятелски, в кръга семейно мил,

ще гледам бурите световни отдалече.

Свещеният обет не ще отложа вече!

Към шатри да лети безстрашния герой;

любимец вдъхновен да търси кървав бой —

с вълнение, убил той часове безценни,

да учи как строят окопите военни.

От детството си аз обикнал съм труда.

И тоя плуг, взривил спокойната бразда,

е по-почтен от меч; и затова копнея

земята бащина да заора, да сея.

Орач, над ралото достигнал, старини,

съветник ще ми е през трудовите дни.

На стария баща децата работливи

ще ми помагат във наследствените ниви.

А ти, приятелю, доброжелател стар,

учител съвестен и верен мой другар,

градина пръв създал в полетата ни родни!

Ще ме разходиш ти в градините си плодни,

ще чуя имена на дървеса, цветя…

И сам, щом ведрина разлее пролетта,

и с нежност украси природата земята,

в градината при теб ще се явя с лопата —

цветя да посадим. И в рохките бразди,

о, подвиг прост, не ще да си напразен ти:

в полята господ е по-благ и от Фортуна!

За тях е тоя век, за тях е всяка струна;

приемат всеки и навярно плод богат

те за труда ми лек сами ще въздадат.

От рохките лехи аз бързам към полето

и плуга; към лъка тъй кадифена, дето

замислено струи поточето, и сам

през пролетния ден, другари мои, там —

грижлив ще засадя брега с уединена

горичка и липа, с топола посребрена;

под сенките им ще отдъхва внука мой;

ще скрие дружбата там моя прах в покой

и вместо мрамор скъп над пръстеното ложе

тя моя мирен бел и флейта ще положи.

Край