Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Заветни лири
Антология на руската класическа поезия - Оригинално заглавие
- К голубку, 1813 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Иванка Павлова, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe (2011 г.)
- Корекция и форматиране
- NomaD (2013 г.)
Издание:
Заглавие: Заветни лири
Преводач: Ана Александрова; Александър Миланов; Андрей Германов; Василка Хинкова; Григор Ленков; Любен Любенов; Надя Попова; Добромир Тонев; Димо Боляров; Янко Димов; Петър Алипиев; Георги Мицков; Петър Велчев; Стоян Бакърджиев; Николай Бояджиев; Никола Попов; Рада Александрова; Кирил Кадийски; Иван Теофилов; Иван Николов; Иванка Павлова
Език, от който е преведено: Руски
Издание: Първо
Издател: ДИ „Народна култура“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1983
Тип: Антология
Националност: Руска
Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — София
Излязла от печат: декември 1983 г.
Редактор: Иван Теофилов
Художествен редактор: Ясен Васев
Технически редактор: Езекил Лападатов
Художник: Николай Пекарев
Коректор: Стефка Добрева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/784
История
- — Добавяне
Тук всичко е печално: и гората,
където ти живя, потокът чист,
от който пиеше. Не трепва лист.
А някога бе радост за душата.
За щастие ми пя и ти
в прехлас на клончето зелено,
сега от вятър поломено.
Чуй, отлети!
Чуй, отлети, от мъка нека крея,
горчиви сълзи нека лея сам.
Без щастие на този свят не знам
дали ще мога вече да живея.
Предчувствие духа гнети,
че само скръб неутешима
в самотните ми дни ще има.
Чуй, отлети!
Чуй, отлети и може би напролет
ще чуеш моя стон, но си кажи:
„Той е печален“, после продължи,
забравила ме, волния си полет.
Копнеех с мене да си ти,
но знам, тъгата умножавам.
Защо ли да те убеждавам?
Чуй, отлети!