Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
А. А. Бестужеву, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2013 г.)

Издание:

Заглавие: Заветни лири

Преводач: Ана Александрова; Александър Миланов; Андрей Германов; Василка Хинкова; Григор Ленков; Любен Любенов; Надя Попова; Добромир Тонев; Димо Боляров; Янко Димов; Петър Алипиев; Георги Мицков; Петър Велчев; Стоян Бакърджиев; Николай Бояджиев; Никола Попов; Рада Александрова; Кирил Кадийски; Иван Теофилов; Иван Николов; Иванка Павлова

Език, от който е преведено: Руски

Издание: Първо

Издател: ДИ „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1983

Тип: Антология

Националност: Руска

Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — София

Излязла от печат: декември 1983 г.

Редактор: Иван Теофилов

Художествен редактор: Ясен Васев

Технически редактор: Езекил Лападатов

Художник: Николай Пекарев

Коректор: Стефка Добрева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/784

История

  1. — Добавяне

Тъй както тъжен странник крета

в Арабската пустиня сам —

и аз, един сирак в несрета,

се скитах по света голям.

И пропълзяваше в душата

ненавист към човека, хлад,

и дръзнах с лекомислен яд

да нямам вяра в дружба свята.

Но ти яви се в чуден ден:

свали наочната превръзка;

умря безверието в мен

и грейна в свода извисен

звездата на надежда дръзка.

 

Вземи плода на мойте дни,

плода на волно настроение;

като приятел погледни

на него — с грижа и вълнение.

Ти, син на Аполон, навред

не ще съгледаш все изкуство —

но ще намериш живо чувство;

аз Гражданин съм, не Поет.

Край