Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
На погребение английского генерала сира Джона Мура, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2013 г.)

Издание:

Заглавие: Заветни лири

Преводач: Ана Александрова; Александър Миланов; Андрей Германов; Василка Хинкова; Григор Ленков; Любен Любенов; Надя Попова; Добромир Тонев; Димо Боляров; Янко Димов; Петър Алипиев; Георги Мицков; Петър Велчев; Стоян Бакърджиев; Николай Бояджиев; Никола Попов; Рада Александрова; Кирил Кадийски; Иван Теофилов; Иван Николов; Иванка Павлова

Език, от който е преведено: Руски

Издание: Първо

Издател: ДИ „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1983

Тип: Антология

Националност: Руска

Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — София

Излязла от печат: декември 1983 г.

Редактор: Иван Теофилов

Художествен редактор: Ясен Васев

Технически редактор: Езекил Лападатов

Художник: Николай Пекарев

Коректор: Стефка Добрева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/784

История

  1. — Добавяне

Пред полка, обхванат от болка и смут,

        дори барабани не бихме

и без оръдеен прощален салют

        трупа му в земята зарихме.

 

Отдавайки почит на нашия вожд,

        със щик изкопахме му гроба

и месец ни светеше в тъмната нощ,

        и факли във късната доба.

 

С покров командирът не беше завит

        и в дървен ковчег не лежеше,

а в свойто широко платнище увит,

        съня си войнишки той спеше.

 

Горещо се молехме в краткия миг

        за вожда си храбър на бога

и мислехме, вгледани в бледия лик,

        за другия ден със тревога.

 

Как може би подло към нас устремен,

        врагът ни във обръч затваря

и нас до един ни отвежда във плен,

        и гроба скверни на другаря.

 

Но нека печал не докосва съня

        на смелия вожд в боевете!

Постлаха му ложето в чужда страна

        на близки другари ръцете.

 

Неструпали още над него пръстта

        и миг за раздяла настана,

над вала засветка и гръм изтрещя

        и сякаш че битка захвана.

 

Прости ни, другарю, без никакъв знак

        ти тука ще тлееш в забрава!

Тук сам те оставяме в гробния мрак

        единствено с твоята слава!

Край