Лъчезар Станчев
Чадър

От цялото небе се сипе дъжд.

Но баба казва, че съм вече мъж.

Чадър ми дава здрав, макар и стар,

и с чанта ме изпраща на пазар.

 

Под стряхата се свил врабец страхлив,

учуден гледа и цвърчи: Джив! Джив!

Не се чуди, чадър си имам лек,

с чадър се пазя, че съм аз човек!

 

Под него се пригушвам цял.

Какво че буен дъжд е завалял?

Виж: по-голям е от небето той —

предпазва ме от капките безброй!

 

И мисля си: прекрасно би било

и ти чадърче да държиш с крило.

И ти да тръгнеш тук до мен, Врабче,

да крачиш като истинско момче!