Лъчезар Станчев
Боички-сестрички

Имам няколко боички,

малки, шарени сестрички.

Често почват да говорят,

с братчето ми спорят.

Черната веднъж му рече:

— Млякото е с черен цвят!

— Недоучено човече! —

синята завика с яд. —

Щом рисувам аз, тогава

всичко синьо, синьо става!

 

А зелената си пее:

— Вся-ка кра-ва е зе-ле-на-а-а!

— Не! — червената се смее. —

Според мене е червена!

 

Братчето ми в тях се взира,

дълго с пръсти ги подбира

и се чуди, и се мае,

и рисува, то се знае,

ту небе зелено,

ту поле червено…

 

А пред мене щом застават,

всички бързо поумняват.

И тогава с мойте пръсти,

опитни, чевръсти,

те рисуват точно, ясно,

в хор повтарят гласно:

 

— Светлосиньо е небето,

тъмносиньо е морето!

Жълт — лимонът, бял — снегът!

Черни гарвани летят!

А тревата е зелена!

И детето на закуска

най обича да си хруска

ябълка червена!