Лъчезар Станчев
Щъркът иде!

Детето

Щърко, щърко, тук ела!

Чакат те децата боси.

Пролет слънчева им носиш

на широките крила.

Коминът

Щъркът се завръща пак.

Ах, дано не ме забрави,

тук гнездо да си направи,

да се спре на дълъг крак,

да затрака: трака-трак!

Змията

Щъркът ли се връща тука?

С човка лани ме зачука

по главата… От това

днес пълзя едва-едва…

Кума Лиса

Щърко мил, добре дошел,

ех, че си ми хубав, смел!

Иска ми се, туй не крия,

да помилвам твойта шия.

Зайо Байо

Пак се връща — ей го: хвърка

моя стар приятел щърка.

Кръг след кръг широко прави

над поля, нивя, дъбрави.

Ех, защо не съм с крила?

Над рекички и села

с тебе, щърко, цяло лято

да си хвъркам в небесата!