Бях на 7 и нещо. Знаех буквите, но нямах никакъв интерес към четенето. Многократно разглеждах илюстрациите и накрая някак неусетно започнах да чета. Сигурно са минали часове. Напълно погълнат бях от думите и историята.
Преживяването беше неописуемо. До тогава никога не бях чел истински на ум и не подозирах че може да е по-хубаво и интересно от всичко друго.
И така „Бяла приказка“ от Валери Петров стана първата ми книга.
Препрочитал съм я неколкократно през годините и всеки път откривам по някое намигване към възрастните читатели, малко меланхолия, една безмълвна усмивка. Поезията е тъй органично вписана в прозата, толкова естествено едното преминава в другото. Наистина е изключително.
Финалът е съвсем за възрастни:
И наистина приказката била завършила — отново бил завалял снегът, метеорологът пак седял пред своята пишеща машинка, а еленчето надничало през стъклото.
— Е, че какво, като е приказка? — казало то.
— Това, че аз съм си го измислил и мога да си го мъча колкото си искам! — казал метеорологът.
— Да-да! — казало недоволно еленчето. — А всичко ли бе-е-е-еше измислено?
— Да. И рогчето. Нали за него питаш?
Еленчето кимнало.
— А защо я измисли точно такава? — попитало то.
— Каква „такава“?
Еленчето замълчало и после казало:
— Ти имаш ли си приятели?
— Че ти малък приятел ли си? — казал метеорологът.
— Не-е-е, наистина!
— Я какво любопитно двукопитно! — казал метеорологът. — Виж, за „наистина“ си малък! Хайде бягай!
И еленчето изтичало в бялата гора. А метеорологът останал още малко пред машинката си, за да довърши това, което бил съчинил (и което не е за малки еленчета и дечица):
… Нито звън на шейна,
нито глас на жена,
вредом само една
тишина, тишина.
Сняг вали, сняг вали
над заспали ели…
Не боли, не боли,
преболява, нали?
Не е ли невероятно как децата са напълно слепи за тези няколко реда? Прочитат ги и нищо. А после изведнъж като пораснеш и ти стават най-любимите от всичко.
Скъпи нт, просто не можах да се стърпя да напиша няколко реда след поредния Ви доскосващ сърцето коментар!
Сега се замислям, че не помня коя е била първата ми книга. Със сигурност не беше „Пет приказки“ — нея я открих като ученик някъде през 90-те в читалищната ни библиотека.
Пиша, защото споменахте илюстрациите — вероятно са били тези от изданието с художник Иван Димов.
https://knigite.eu/prikazki/10661-pet-prikazki-ilivan-dimov.html
https://www.book.store.bg/p18899/pet-prikazki-valeri-petrov.html
Спомням си първата ми среща с книгата, която няма никога да забравя именно заради тази неочаквано добра комбинация между текст и илюстрации. Да разтваряш подобна книга е като да влизаш в храм. За въздействието допринасяше и изданието голям формат с твърди корици и страници от дебела снежнобяла хартия — истинско бижу за онова време, точно както подобава за една „Бяла приказка“.
Пращам и линк към илюстрациите на Иван Димов към „Палечко“ — преди години художникът имаше изложба с тях.
https://impressio.dir.bg/atelie/hudozhnikat-ivan-dimov-i-prikazniyat-svyat-na-valeri-petrov
Ще добавя, че по „Меко казано“ миналата година излезе една българска 3D анимация с режисьор Анри Кулев.
https://bg.wikipedia.org/wiki/Меко_казано_(анимационен_филм)
Благодаря за милите думи, Домино!
Изданието беше това:
илюстратор: Данаил Райков
издание: първо, 1977
издателство: „Отечество“
https://ortograph.com/books/byala-prikazka-1977-30909
Допускам че останалите четири приказки са писани малко по-късно. Тук „Бяла приказка“ беше сама.
Ето част от илюстрациите: http://aedvil.eu/оцелели/
Всичко най-хубаво!
Да, наистина се оказва, че „Бяла приказка“ с илюстрациите на Данаил Райков от 1977 е първото ѝ издание. Илюстрациите направо спират дъха. Благодаря много за линка, който споделихте! А сборникът „Пет приказки“ е от 1986. Всичко най-хубаво и на Вас!
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.