Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Корекция
WizardBGR (2017)

Бе досущ хълмисто плато

бляскавото старо злато

струпано във пещерата.

Дракон спеше на вратата.

Под планинската му стряха

хора раждаха се, мряха,

страхът им бе най-чест приятел.

Познал бе старият гадател,

приказваха си само за едно:

„Драконът да си поспи дано!“

 

Минаваха години, а драконът бе факт

като дъжда, студа и снежния калпак…

Минаваха столетия и хората не помнеха

блестящите му люспи и зъбите, огромните,

да си въобразят не можеха горещия му дъх

да видят те не можеха обраслата му с мъх

опашка съкровището старо как обгърна…

И драконът в легенда се превърна.

 

Забавна история той бе за всички.

Шега от миналото, сложена в кавички…

Под планинската му стряха

хора смяха се, живяха

 

(1 вариант) и градчето се разрасна,

драконът така му пасна:

пришълците идваха да пият,

страховете стари да измият,

със легендата да свикнат,

в пещерата да надникнат…

Когато тръгнеха си те,

все гледаха към празното небе

очакваха свистене на крила…

Но празна бе онази пещера.

 

(2 вариант) и градчето се разрасна,

драконът така му пасна:

пришълците идваха да пият,

страховете стари да измият…

И днес те идват горе пролетта —

треперещи се ровят в пепелта,

отчупват си дъсчица обгоряла

от някоя къщурка оцеляла…

А тръгнат ли за вкъщи те,

все гледат празното небе

очакват и свистене на крила…

Дракон спи в онази пещера!

Край