Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Предговор
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране
Еми (2017)
Разпознаване, корекция и форматиране
taliezin (2017)

Издание:

Автор: Йохан Борген

Заглавие: Малкия лорд

Преводач: Златко Попзлатев

Година на превод: 1959

Език, от който е преведено: Норвежки

Издател: Народна култура

Град на издателя: София

Година на издаване: 1959

Тип: Роман

Националност: Норвежка

Печатница: ДПК „Димитър Благоев“

Редактор: Стоян Кайнаров

Художествен редактор: Васил Йончев

Технически редактор: Димитър Захариев

Художник: Борис Ангелушев

Коректор: Любка Иванова; Лев Шопов; Лидия Стоянова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2785

История

  1. — Добавяне

За нашата публика името Йохан Борген е ново. На запад обаче и особено в скандинавските страни то е отдавна и широко известно.

Роден през 1902 г. в Кристияния, днешния Осло, той дебютира през 1923 г. със сборник разкази „Към мрака“, който има неочакван успех. Десетина години той пише къси разкази, които излизат в списания в много страни. Част от тези разкази са събрани в сборниците „Дните на пшеничния хляб“, „Разкази за любовта“, „Нощ и ден“ и „Детска психология“. През 1934 г. Борген издава първия си роман „В края на краищата“, а две години по-късно — първата си пиеса, „Началникът Ли“. Следващите двадесет години от живота му са някаква вихрушка: той пише пиесите: „Ти беше толкова обичан“, „Андерсенови“, „Викинги“, „Приключение“, изпълнявани на много норвежки и скандинавски сцени; романите „Пътят на любовта“, „Без лято“, „Малкия лорд“, „Тъмните извори“, „Хванахме го“, хумористичните разкази „Йени и паунът“, „Татко, мама и ние“, редица биографии и сборници от фейлетони. Редактор е на най-известното норвежко литературно списание „Прозорец“, публикува литературни и театрални критики в различни норвежки вестници, води литературния и театралния отдел на вестника на Норвежката комунистическа партия „Фрихетен“, на седмичния вестник на профорганизацията на земеделските работници. Работи като режисьор и консултант в няколко норвежки театъра, пише редица пиеси за радиото, изпълнявани в много страни, занимава се с обществена работа и много пътува. Посещава Съветския съюз, Англия, Франция, Африка, Съединените щати, като работи по-продължително в Париж, Копенхаген и Холивуд. През 1941 г., след окупацията на Норвегия, той е арестуван от хитлеристите и след една година освободен. Веднага издава книгата „Дните в Грини“ в която описва затворническия живот. Арестуват го отново, но той успява да избяга в Швейцария, отдето се включва в съпротивителното движение. След освобождението на Норвегия работи известно време като аташе по печата в норвежкото посолство в Копенхаген.

Тази огромна и многостранна дейност обаче не се отразява на качеството на неговата литературна работа. Той се брои между първите норвежки писатели, присъжда му се единодушно норвежката държавна награда за изкуство.

През 1955 г. излиза романът му „Малкия лорд“ — първата част на трилогията за живота на съвременния Пер Гинт — Вилфред Саген. Романът веднага е награден с премията на Съюза на норвежките критици. През 1956 и 1957 г. излизат и другите две части на трилогията, „Тъмните извори“ и „Хванахме го“. По общо признание на критиката с тази трилогия Йохан Борген си осигурява трайно място в историята на норвежката литература.

Трилогията на Борген не е само описание на един трагичен живот, преминал в крайности и приключения. Тя е една широка панорама на живота на запад в периода между двете войни и на личната трагедия на много млади хора, лишени от духовни ценности, неспособни да намерят пътя към себе си, към спокойствието и към вътрешната хармония.

Първата част на трилогията, която сега издателство „Народна култура“ поднася на читателя, описва живота на Вилфред Саген между четиринадесет и шестнадесетгодишната му възраст. Оригинална и по тема, и по форма, книгата е написана с голямо майсторство и представлява достойно съвременната норвежка литература. Но тя е ценна не само със своята литературна, психологическа и социална страна; ценна е и с това, че дава възможност на българския читател да се запознае с проблемите, които си поставя днес по-добрата част на западната литература. Всичко това осигурява на романа „Малкия лорд“ видно място в нашата преводна литература.

Край