Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2017)

1

Кирчо наш е ученик —

ученик,

ученик,

слаб по български език!

Много-много не чете,

много писане не ще,

точки-бочки,

запетаи

той не знае!

 

Пише лъв на края с „ф“,

пише гъска с главно „Г“.

Вместо боб

пише поп!

Гладен ли е, хайде де,

та и буквите яде!

2

Но веднъж сънува сън:

хваща го урокът вън

и като Вълчан пъдаря

право го на съд закара.

 

Гледа Киро,

гледа Киро —

в съд страхотен се намира!

Ето — родният език

тук е съдия велик,

а учебниците горе

сядат като прокурори!

3

Съдията звънка: звън-н-н…

И навлизат в миг отвън

писъмца и

запетаи,

букви главни,

знаци славни:

удивителни,

въпросителни,

двоеточия,

многоточия…

Идват мислите несвързани,

идват думи с бинт превързани,

идва с грешките в ръцете

до баща му писъмцето.

 

Крачат с дълги изречения

и домашни упражнения

като че ли в бой ранени —

от мастило зачервени.

 

Криви букви се събират —

на бастуни се подпират.

 

И синеят отстрана

сто мастилени петна.

4

Казва съдията важен:

— Нека всеки се изкаже!

 

Заговори двоеточието,

забърбори многоточието:

— Нийде Кирчо ни не слага

и с това ни той излага!

 

Мънкат мислите несвързани:

— В круша… дренки… аз… бери!

Ти иди го разбери! —

Плачат думите превързани:

Кир… ни нас о-са-ка-ти,

глоба трябва да плати!

 

Запетаята изскочи,

тънкия си глас проточи:

— Смеят се на нас децата,

че не сме си по местата!

 

Заприказва с увлечение

дълго-дълго изречение.

— Спри! — му каза съдията, —

че ме заболя главата!

 

То помоли за отсрочка:

— Как да спра, аз нямам точка!

5

Вдигнал рунтава глава,

лъвът страшно изрева:

— Кой ме пише грешно „лъф“,

дайте да го лапна —

глъф!

6

Съска

гъска

важна,

важна.

Иде с шапка над челото,

с дамска чанта под крилото.

— Добър ден.

— Какво желаете?

 

— Моля, думата ми дайте!

Е добре де, говорете!

— Кирчо вие не корете!

Аз дори ще го похваля

и с перце ще го погаля.

Че защо ще се оплаквам,

по-добро и не очаквам:

пише „Кирчо“ с малко „к“,

а пък гъска с главно „Г“!

Тая работа е славна:

аз от Кирчо по̀ съм главна!

7

Щом излезе тя и хоп —

дотърча уплашен поп.

В страх трепери му брадата.

— Дядо попе, укроти се!

— Зло ме сполетява, братя,

той не знае правописа!

Значи, иска вместо боб

да яде на обед поп!

8

Телефонът в миг заплака:

— Наскърби ме, Кирчо, ти —

на „теле“ ме съкрати!

Панталонът се оплака:

— Ти ми буквите прогони

и написа ме „палони“!

 

Котаракът се обади:

— Колко букви ми изяде?

Той наместо котарак

ме написа просто рак!

 

Жално хълца писъмцето:

— Ти разкъса ми сърцето,

че до татка си Евстати

с триста грешки ме изпрати!

 

От мастилото петната

му зацапаха главата:

— Вижте тоя хубавец!

Заслужава си венец,

но… от нашия синчец!

9

Скача, скача еднокрак

удивителният знак:

— Аз се чудя как така

тая Кирчова ръка

тъй стои без наказание,

щом е Кирчо без желание

да се учи,

да се учи,

та в живота да сполучи!

10

Въпросителната пита

разтревожена, сърдита:

— Аз задавам тук въпрос:

щом е Кирчо толкоз прост,

та не учи книжките,

а ги гризат мишките,

то защо ли прокурора

го не прати във затвора?

11

Топката му от играта

в този съд е адвоката.

Тя държи защитна реч,

та отеква надалеч:

— Кирилчо не е виновен.

За борба е пръв борец.

В скачането е чаровен,

а в игрите — първенец!

Няма никакво значение,

че не мисли за учение.

И не струват пред юнаци

препинателните знаци!

А какво пък,

че наопък

пише някои слова —

та вина ли е това?

 

Съдията се навъсва,

тази гръмка реч прекъсва:

— Кирчо вместо „топка жълта“

ще напише „топ те гълта“!

Ти му искаш оправдание,

но държат за наказание

сто пострадали от Кирил,

че нехаен е към тях.

Развлечения си дирил,

станал за резил и смях.

 

А учебник — прокурор

проговаря: — Стига спор!

Кирчо си е виноват.

Виж езика му — сакат!

С тези грешки —

рани тежки

носят сбърканите думи,

също като от куршуми!

12

Тръпне Кирчо пред съда:

— Ех, изпаднах в зла беда!

И сънува

и бълнува:

— Драги съд,

драги съд,

ще се уча

други път!

13

Щом очите си отвори,

Кирчо скочи, заговори:

— Чуйте вие

мили, сладки

мои книги

и тетрадки!

 

Ще се уча, обещавам,

в писането ще внимавам!

 

Хайде всички

удивителни

и добрички въпросителни,

пак в тетрадките елате,

заемете си местата!

 

Лъва с „ф“ не ще нервирам,

няма поп да ви сервирам!

Извинете, панталони,

че ви писах все „палони“.

Няма да превръщам пак

котарака в речен рак.

 

И не цапвам ни едно

тук мастилено петно,

че петната

по листата

са петна и по децата!

 

Ще изуча правописа,

ще изпипам краснописа,

та до тате

писъмцата

да са хубави и чисти

като низани маниста!

1941 г.

Край