Асен Босев
Юрдан под юрган

Имало един Юрдан.

Бил Юрдан човек добър,

ала бил и разпилян,

та не знаел

ни чадър,

нито шапка,

ни терлик

где е сложил преди миг.

 

Вечер лягал, па се свивал

и с юргана се завивал.

Но се тюхкал сутринта:

— Где са моите неща?

Чак под шкафа се навирал —

там палтото си намирал.

Търсел кърпа на пирона —

тя била под панталона!

Бъркал с лапа

из долапа,

но наместо очила

вадил кифла

и метла!

 

— Ох — започнал да въздиша

преди лягане веднъж, —

що къде е

ще запиша,

за да съм изправен мъж.

 

И описал той наред:

има в кухнята бюфет

на бюфета —

късче хляб

и кюфтета,

и чорап.

А на старата кушетка —

чифт обуща и жилетка.

 

Па си легнал:

— А Юрдан?

А Юрдан е под юрган! —

Молив взел, навел глава,

отбелязал и това.

 

Станал сутринта човека —

работата му е лека!

Без да се коси горещо,

той намирал всяко нещо.

 

Но нали се бил залисал,

за Юрдан си бе записал —

вдигнал своя мек юрган:

— А къде е тук Юрдан?

Оле-ле, Юрдан го няма,

леле, загуба голяма!

 

Най-подир на ум си казал:

— Вън е сигурно излязъл.

И отчаяно заскитал,

где кого настигал — питал.

Срещнал го един познат

и му кимнал:

— Как си, брат?

— Остави се, нямам мира,

тръгнал съм Юрдан да диря.

Под юргана легна снощи,

пък не го намирам още!

 

А приятелят му трепнал

и учудено се сепнал:

— Нещо да не си пиян?

Че нали си ти Юрдан!

 

Пипнал се Юрдан тогаз:

— Бре, наистина съм аз!

 

Върнал се в дома честит —

и Юрдан е днес открит!