Асен Босев
Вежливите

Послушай история, брат!

Веднъж пионерски отряд

реши

и на сбор обяви:

— Другари, така не върви.

Понякога ставаме груби,

а с грубост отрядът ни губи.

Излагаме се

и това си е.

И даде отрядът съгласие:

културни обноски от днес!

Вежливост —

за слава и чест!

Надигна се Райко и рече:

— Бойкот на обидите вече!

— Със всички ви — каза Людмила —

ще бъда учтива и мила.

— И аз!

— Че и аз!

— Че и аз —

отвръщат й глас подир глас.

 

И чудо се случи тогава!

Върви пионер,

поздравява:

— Прощавайте,

добър ден,

моля…

На стари отстъпва си стола.

Усмивки наляво, надясно.

И всички си казват — Прекрасно!

 

Но ето веднъж в коридора

вежливите почват да спорят.

— От вчера аз три пъти вече

у нас поздравих с „добър вечер“.

— А аз единадесет пъти!

— Брей, как ли го сметна умът ти!

Отвърна Стоянчо сърдит:

— Не ми се перчи бе, чешит!

Дойде и на Марето ред:

— И аз се усмихвах навред.

Но отзвук дочу ученичката:

— Я карай си, Маро, количката!

— На хората казвах „доброутро!“.

— Недей да се периш ма, мутро!

 

А Мара нали е вежлива,

им каза:

— Говеда такива!