Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2017)

— Ставай, Панчо,

мамин Панчо.

Чуй, часовникът звъни! —

Бавно Панчо

Повлеканчо

се обръща настрани.

 

Мръщи се и се прозява,

понаема се да става —

стане,

легне,

стане,

легне,

па полека се протегне!

Пак дочува майчин глас:

— Ставай, че минава час!

Става сънното момче,

иска да се облече.

 

Да, но дрехите му де са?

Десет пъти се почеса,

мята черга

и чаршаф,

търси в кухненския шкаф,

цяла къща

той обръща

и не ги намира още.

Де ли ги захвърли снощи?

 

На леглото

е палтото,

на балкона —

панталона,

жартиера —

под миндера,

а чорапа —

чак в долапа!

 

Мушва се напред с главата

като котка под кревата.

Прашния сандък измъква —

на играчки се натъква.

 

Вади куци кончета,

вади камиончета,

вади стар мотоциклет

и без перка самолет.

 

Весело подскача:

— Ах,

ето го и моя шах!

Ето я пионката,

ще играем с Монката!

Вика му сърдито мама.

— Още ли си по пижама?

 

Риза таткова облича,

панталона си навлича —

ляв крак бутва

в десен крачол,

заприличва на палячо.

А пък мама го кори:

— Връзката си намери!

Той под печката се свира,

в прахоляка я намира!

Бавно се препасва с нея,

сякаш пояс аленее.

 

— Слушай, хей, ще те набия,

връзка връзва се на шия!

Ха сега да се обуваш,

чуваш ли, или не чуваш?

 

Той обу една обувка,

де е другата сега?

Пафка-пуфка,

пафка-пуфка,

босо може ли в снега?

 

Коленичи

тук и там,

чуди се:

„Какво да правя?“.

И обувката, за срам,

изпод книгите изравя.

 

— Връзките завързвай бърже!

Но додето ги завърже,

майка му приготви чая

и опече два кравая.

— Закъснял, не закъснял,

няма да вървя неял! —

Панчо на закуска сяда —

яденето му присяда.

 

Дълго яде, па се сети:

— Бре, не съм си мил ръцете!

 

Ако кажете:

ушите

си не мие,

ще сгрешите!

Може би не сте видели —

ми ги преди три недели!

 

Тръгва Панчо

Повлеканчо,

тананика:

— Тран-та-та,

мамо, де е чантата?

 

Беше я забравил вън,

до един захвърлен пън.

 

Бърка в нея — що да види:

вместо книги — керемиди!

— Де ми са тетрадките?

— Ето ги под сладките.

— Де ми е писалката?

— Чак под закачалката!

 

Три минути му остават.

Повлеканчо заминава,

но нахлузва в бързината

женска шапка на главата.

 

Без домашно и без книга

на училище пристига

чак след третия звънец.

 

Добро утро, първенец!

1953 г.

Край